Знаете как във филмите режисьора казва коя сцена как да се снима, за да се получи перфектно. Защо пък да не ползваме този подход и в собствения си живот? Това значи да го вземем в свои ръце и да го изпълним с перфектни моменти. Всъщност те можа да не са толкова перфектни, колкото запомнящи се и оставащи в съзнанието ни завинаги. Понякога един момент може да е идеален дори когато нещо леко се е объркало – това го прави още по-специален, а и по-реален.
Не помня дали вече съм споменавал за това, но навремето дядо ми все ми разказваше един и същи истории, когато се видехме. Те бяха онези, които са оставили най-силен отпечатък в съзнанието му и са заслужили почетно място в паметта му. Една от тях беше за това как сме ходили на язовира заедно с него и няколко мои приятели да ловим риба. В този ден много ни провървя – имахме богат улов и рибите не спираха да се закачат на кукичките ни. Затова и останахме малко след като започна да се стъмва. Баба ми съответно, поболяла се от притеснение, хукнала да ни търси. Срещнахме я по пътя наобратно, дядо изяде малко конско и така.
Но защо ви разказвам тази история? Защото стигнах до извода, че когато остарееш, спомените са тези, които те топлят. Това може да са щастливи, комични, специални или всякакви други моменти, оставили ярък отпечатък дълбоко в теб, който никога няма да се изтрие. И въпреки, че все още съм по-скоро далеч от тази възраст, искам да събера колкото се може повече мигове, към които да мога да се върна.
Ето защо, когато видим една потенциална ситуация, която може да доведе до такъв запомнящ се момент, не трябва да я изпускаме. Можем да я режисираме така, че да извлечем най-доброто от нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар