Има ли криза на мъжествеността?

Никой не се е родил научен. В този ред на мисли един мъж не се ражда със знанията за това как да бъде такъв. Ние се учим от мъжете около нас. В общия случай това е бащата, затова и кризата на мъжествеността може да се обвърже донякъде с бащинството. Ролята на бащата в едно семейство е важна, затова и неговото отсъствие води до някои социални проблеми на нашето време. Всъщност той може физически да е там, но това не е достатъчно. Трябва и да обръща внимание на детето си, не е достатъчно само да му подхвърля по някой лев. Бащата е първият модел на подражание в най-ранните години от развитието на един мъж. По-късно се намесва обществото, а станем ли негови пълноправни членове, ще трябва и да се впишем в изискванията му. Дали?!

Как да намерим мъжката си идентичност? Може би първо трябва да се запитаме какво ни трябва, за да се почувстваме като истински мъже. След това трябва да разгадаем какво обществото се опитва да ни "пробута" като грешен и правилен подход към мъжественост. Опитвайки се да запълним дупката между това, което сме, и това, което обществото ни казва, че трябва да бъдем, в процеса на развитието си ще осъзнаем, че вече сме истински мъже.

Не е нужно да отговаряш на някакви предварително заложени критерии, за да си МЪЖ. Това са измислени обществени схващания, които някой се опитва да ни наложи. Те по-скоро потискат, отколкото да правят добро. Все едно ти казват, че ако не си такъв и такъв, не ставаш. Това не е така! Трябва да се чувстваш добре в кожата си по принцип, това трябва да е нещо заложено в теб. Не се сравнявай с никого, ти си си ти и това е достатъчно за себе си да бъдеш истински мъж.