понеделник, 17 март 2014 г.

Нововъведенията в Избирателния кодекс

Като че ли получавам дежа-ву. Първото нещо, което правителствата правят преди избори е преглеждане, изменение или изцяло подменяне на Изборния кодекс. За да не изневерят на традицията настоящите управляващи нанесоха и своите въведения.

Според новите предписания право на глас ще има всеки българин, пребивавал последните 6 месеца на един адрес. Право да бъдат избирани пък са българи, с постоянен адрес през последните 6 месеца в родината ни, като не се броят командировки и делегации в чужбина, на които ги е изпратила държавата. Последното звучи разумно, когато избираме представители за Европейския парламент, но останало някак ми понакуцва. Не съм юрист по образование, но ми се струва, че тук-там са изпуснати няколко важни нещица. Първото, никъде не забелязах да има посочено изискване за образование на кандидата за народен представител. Единственото изискване, което ми направи впечатление е това за юридическо, административно или икономическо образование за председателя, зам.-председателя и секретаря на ЦИК. Даже в Кодекса е подчертано, че е желателно образованието да е юридическо. Добро впечатление ми направи, че е предвидена и шуробаджанащина, за което евала, че са взети мерки. Поставени са недвусмислени изисквания тези три поста, както и служители по назначение на регионалните избирателни секции да нямат рождени или придобити връзки с никой от избираните. Добре регламентирано е гласуването с придружител, от чужбина, на обекти извън територията на България, като кораб, плаваш продължително време под български флаг, например.

Като цяло намирам Кодекса за разумно формулиран, но вратичката, която са си оставили управляващите зее, та знае ли се. Направих си собствено проучване и попаднах на абат Сийес - френски историк, философ и политолог, живял през 18 век. Той допринесъл много за изграждането на френските конституции. В свое изследване отбелязва три важни елемента, на които трябва да отговарят всички избирани за представители на народа, независимо дали в националните събрания, или в други наднационални структури. Още в този смутен век абатът подрежда: високо образование (ценз), лична ангажираност с държавните дела и последните 6 месеца постоянно местожителство в родината на изборите. Е, сами преценете колко от тези изисквания са подходящи и спазени в България.