С носталгия поглеждам назад, когато получавахме картички с морски и солени целувки от морето и нашите близки. Малко по-напред във времето са и задължителните картички с дълги, дълбоки и сърцати пожелания. Те се прикрепяха към всеки подарък и често се чудихме дали са четното или нечетното допълнение към него.
В наши дни стана модерно да се поздравяваме с SMS-си с краткото „Честит рожден ден! Всичко най!“. Причината бе, че цените им бяха изключително високи. После преминахме на телефонни обаждания. Всъщност тях винаги ги е имало, но просто от стационарните се прехвърлиха на мобилните.
И така неусетно достигаме до днес. Вече изпращаме текстови съобщения чрез най-разнообразни приложения. Опциите ни са много и хубавото е, че към всяка от тях освен пожелание, може да добавиш и визуален ефект. Тенденцията провокира и създаване на подобни анимирани послания и в самите социални мрежи. Някои от тях даже са с текст и не се налага да мислиш, а само да натиснеш и споделиш. Леко е сконфузен моментът, когато и друг като теб избере същото пожелание. Също толкова неприятно е и да получиш препратен файл с една онлайн картичка.
Затова аз питам къде остана личното? Защо ще искаш да поздравиш някого и да му пожелаеш всичко най-добро, когато дори не го мислиш и чувстваш? С натискането на бутона, за да спестим няколко минути време, някак сме забравили да поздравяваме чистосърдечно. Аз пък ще продължавам да пиша дълги послания – на хартия или на съобщения, и ще се честитя както намирам за добре.
