Четеш ли книга, не плащаш за билет в атобуса

Колко простичко измислено и същевременно колко идейно. Мислителят на тази инициатива е румънецът Виктор Мирон. Поводът е национална статистика в областта на четенето, която показва, че всеки пети гражданин на северната ни съседка е скаран с литературата изобщо, а само един на всеки пет е прочел едва една книга през последната година.

За да се популяризира четенето и възвърне интереса към книгите, или поне подтикне към такъв, е нужна малка помощ от местните власти. Необичайната идея идва на Мирон, проследявайки факта, че масово хората търсят различни промоции. Затова какво по-перфектно решение от това да се съчетаят книгите и промоциите по един забележителен и ненарушаващ реда или икономиката начин за определено време. Предложението било представено пред общинския съвет и веднага прието.


Кампанията, която позволява безплатно возене в градския транспорт само защото пътникът чете книга, е реализирана в град Клуж Напока в областта Трансилвания, през времето на Панаира на книгата, провеждащ се първата седмица на февруари. Данни сочат, че само през ден едно от "промоцията" са се възползвали над 1 200 души, които прелиствали любимите си четива в автобуса.

Идеята на Виктор Мирон направи града популярен из цяла Европа, а акцията му събира все повече привърженици. Мислите ли, че и у нас би могло да се измисли нещо от този род? Българинът обикновено има нужда от малко поощрение, за да прави нещо, така че защо да не му дадем такова? Хубавото в случая е, че дори и да успееш да прочетеш един-единствен абзац по време на пътуването си в градския транспорт, би могъл да се увлечеш по книгата и дори да пожелаеш да я довърши. Четенето е наистина опасно нещо, повярвайте ми. Почти като гледането на любим сериал и чакането на нов ъпдейт на компютърна игра. :)

5 начина да общуваш с детето си

Тъй като започнах темата с децата, днес ми се иска да я продължа. Причината е, че четох доста интересен пост за хората, които смятат, че работата на учителя е не само да преподава, но и да възпитава. Аз лично смятам, че училището не е точното място, където едно дете ще получи подходящо възпитание за света. Да, някои учители - като тези по литература например, имат темата и възможността да го правят, но един математик и химик едва ли ще говорят на децата за поведение и уважение. Такива преподаватели могат да направят забележка от рода на "добре е да стоиш изправен на стола си", "не е хубаво да драскаш по чина", "говори ясно и с необходимата учтивост към околните" - т.е. за нещата, които виждат по време на часа. Но първо, колко деца ще вземат подобна забележка от сравнително непознат човек под внимание и второ - учителят не може да види и да се бърка в междуличностните отношения на съучениците в междучасията или през другото свободно време. Затова са родителите. Тяхно задължение е да отделят всеки ден време на децата, които са създали, и да ги направляват.

Има много начини за общуване между дете и родител.

1. Наставнически, но без команди - родителят е добре да насочва детето да прави това или онова, а не да се опитва да го контролира. Ведрият тон тук е от по-голяма полза, отколкото строгият.

2. Приятелска игра - много психолози определят като най-успешен начин на възпитание играта. Настолните занимание със семейството помагат на родителя да следи умствените способности на детето и да го наблюдава как се държи в приятелска атмосфера.

3. Общуване чрез мотивация - "Ако сега говориш с мен, ще ти олекне" или "Знаеш, че можеш да ми споделиш, защото можеш да получиш съвет, от човек вече минал през такава ситуация". Ако желаете детето да споделя повече, важно е да загърбите родителя в себе си и да станете повече приятел. Това означава без критики и поучения.

4. Следобед с майката/бащата - родителите често нямат време за децата си и понякога се стига дотам, че синовете и дъщерите им се опитват да им привлекат вниманието като вършат глупости. Добре е родителят да прекарва поне два следобеда седмично или през уикендите, за да комуникира с детето си. Бащата може да каже на сина си да оправят колата, да идат за риба, а майката да излезе на пазар с дъщеря си. Детето се отпуска и започва да общува.

5. Заедно на вечеря -  в много семейства всеки вечеря когато се прибере. Да седнете заедно около масата е чудесна традиция. Говорете за деня си и се смейте. Това показва на детето модел на човешки взаимоотношения.

Искате ли да отгледате интелигентен човек?

Някои родители отрано мислят за бъдещето на детето си, мечтаейки си то да достигне до висини, до които те не са могли някога. Често сме свидетели как амбициите да родителите се прехвърлят върху децата им и в това няма нищо лошо, стига да не отиват до един краен предел, при който детето се чувства длъжно и притиснато да отговори на очакванията им. Няма съмнение обаче, че всеки родител иска най-доброто за своето дете.

Любовта към четенето трябва да ти идва отвътре. Според списание "Forbes" много успели хора обичат да четат за удоволствие. Затова и детето трябва да се насърчава да чете и то не само задължителната за училище литература, а и допълнителни книги, които да развият общия му мироглед.

Онзи ден чух двама младежи на видима възраст около 15 години да нищят световни политически проблеми и бяха доста добре информирани, изказваха и адекватния мнения по въпроса. Щом на тази възраст се интересуват от такива неща, представете си докъде ще стигнат по-нататък. Някак си възвърнах вярата в днешната младеж.

Ако видите, че детето ви има заложби в някоя област, насърчете го да ги развива и го подкрепяйте по пътя. Ако пък иска да се занимава с няколко неща допълнително, извън училище, не му ги отказвайте. Накрая то само ще прецени кое му върви и кое иска да продължи да практикува. От всяко един извънкласно занимание ще има полза, защото малко или много ще допринесе за цялостното развитие на детето.