Поддържам блога си от години. Реших да започна с него, защото бе модерно и ми се искаше да поверя дали бих могъл да се справя с нещо подобно. Оказа се, че не е толкова сложно да избереш платформа, да направиш темплейт, да регистрираш домейн и си готов. Така се появих в онлайн пространството.
След като вече имах основата, трябваше да започна да градя. Какво да пиша? Днес какво ми се случи? Ама наистина ли мога да го опиша в текст? Ако никой не го хареса? Ако започнат да ми пишат негативни коментари? Хиляди въпроси и хиляди пъти „ако“. Колебание, лутане, чудене. Накрая просто започнах. Някак събрах сили, отворих празната нова страница и думите се заредиха. Получи се наистина приятен материал и с радост го добавих.
Постепенно придобих увереност и нямах търпение да споделя с всички вас, моите читатели, хубавите и лошите моменти, мислите и чувствата си. Блогът се превърна в моето бягство и моето най-голямо спасение. Така продължих няколко години. След това, знаете, нещата се променят. Нова работа, нови хора, гаджета, приятели, семейство.. Балансът понякога се губи. Беше ми, а и все още ми е, трудно да намирам време да попълвам редовно страниците на виртуалното си дневниче с информация. И именно затова се надявам да ми простите, че понякога пропускам месец и наваксвам през следващия. Истината е, че започвам текст, почти е довършен и нещо се случва, което ме разсейва и не мога да приключа нещата по начина, по който ми се иска.
Обичам да съм блогър и ще продължа да го правя. Имам желание, все още имам сили, а интересни и любопитни истории за вас притежавам в изобилие. Следете ме и очаквайте скоро следващата ми гениална одисея.
