Типа приятели, от които всеки мъж се нуждае

Мъжките приятелства са нещо свещено, трайно и неразрушимо. С "братлетата" определено е по-интересно. Техните силни страни и твоите слаби образуват естествен природен баланс; обратното също важи. Ето защо един добре балансиран кръг от приятели с различни способности, не само че прави живота по-весел, но и по-лесен. Четете, за да разберете защо и как.

Фитнес маниакът
Този човек може да вдига тежести с лекота и да тича с километри. Това е неговата сила. Поддържа се във форма, храни се здравословно и изглежда добре. Този приятел разбира от въглехидрати, мазнини, калории и тем подобни. Той ни мотивира да наблегнем на спорта за здраве. Знае кое как трябва да се прави, така че може да минем и без инструктор, щом си имаме него.

Приятелят от работа
Седмично прекарваме средно по 40 часа на ден на работа. Понякога се налага да работим извънредно, понеже гоним срокове, които ни карат да се стресираме. Приятелят от работа е нашият отдушник в такива монети. Една обедна почивка, прекарана с него, ни разведрява достатъчно, че да забравим поне за малко за задълженията, които ни чакат. Я някой виц ще разкаже, я някоя забавна история.

Сръчният приятел
Това е човекът с развързани ръце, в смисъл че той може да поправи всичко. Всеки се нуждае от такъв приятел. Когато нещо във вас се развали, звънкаш му и той идва. Един поглед му е нужен, за да разбере къде е проблема. Докато поправя, ви дава някой друг съвет какво да направите, ако пак се случи същото. Разбира ги нещата, така че го слушайте внимателно и се учете.

Помощник в любовта
Това е човекът, който разсейва приятелката на красивата дама, която сте харесали, за да може да си поговорите с нея насаме. Той ви надъхва да бъдете по-уверени с жените, умело борави с думите и има чар да омайва противоположния пол. Може да почерпите малко от неговата "мъдрост" в това отношение. За него не е никакъв проблем да ви накара да изглеждате добре в очите на жените, изтъквайки положителните ви качества пред тях по най-красноречивия начин.

Менторът
Към него може да се обърнете с по-житейски въпроси. Това е приятелят с голяма житейски опит и натрупана мъдрост. Той е интелигентен, разсъждава добре и може да анализира в детайли ситуацията, в която се намирате. Винаги е готов да даде съвет, но само когато му бъде поискан такъв, защото е тактичен.

Ами ако роботи работят вместо нас?

В миналото, когато човешката сила беше заменена от машини, се стигна до бърз икономически прогрес в лицето на Индустриалната революция. В бъдеще обаче това, което би могло да бъде заменено, не са просто две мускулести ръце, а човешкият мозък. Да, ето докъде могат да стигнат технологиите на бъдещето. Да се радваш ли, да плачеш ли... Не знам и аз.

Да се направи точна статистика на технологичния прогрес за в бъдеще е невъзможно, но е сигурно, че в миналото напредъкът е бил по-бавен в сравнение със сега. Вече се опитваме да създадем интелигентни машини, а какво следва след това? Хората придобиват нулева икономическа стойност, т.е. стават безполезни за икономиката. Човешкият труд започва да става излишен. Ще кажете, че производството на една такава "умна" машина ще е доста скъпо, но в дългосрочен план се оказва, че излиза по-евтино от това да се плащат заплати на стотици служители, които тя може да замени. Роботът не боледува, не стачкува, не се противи - той е такъв, какъвто е бил програмиран да бъде за целите на дадена компания. Единственото, което му липсва на дадения етап, е достатъчно интелект.

Според икономиста Брайън Артър съществува т. нар. "Second Economy", която той свързва с приноса на компютрите в икономиката или по-точно виртуалната икономика. Един от субпродуктите й е замяната на нископродуктивни работници с компютри. Благодарение на нея се излюпват ново поколение предприемачи и милиардери и се смята, че в близкото бъдеще икономическият растеж ще се дължи главно на нея. Тя обаче няма да създаде нови работни места, а по-скоро ще ги отнеме.

Да, технологичният напредък постепенно избутва хората на заден план. Той все някога ще се случи, всъщност се случва, докато вие четете този пост. Може би това, което ни остава, е да се надяваме темповете му да са по-бавни, за да се може бъдещите поколения да се ориентират към професии, които няма да отмрат бързо.