Здравейте, приятели!
Зимата е в разгара си и по мои скромни наблюдения лошото време винаги ни сюрпризира: неизчистени от сняг улици, закъснели коли на градския транспорт и т.н. Като махнем досадното чистене на автомобили и гаражи от сняг и високите сметки за ток, изобщо не ме бърка навън дали трещи, духа или вали. Дори напротив: няма нищо по-хубаво от лошото време, което ни позволява да изпаднем в себепознавателна меланхолия.
Днес именно в такова едно настроение съм и аз, разсъждавайки върху нещата от живота. Мисля си, че утре е петък (!!!), след 11 дни е Бъдни вечер, а после идват Коледа (цели 3 дни, обичам тежките маси!) и Нова година. Декември месец да е цяла година, ако може.
Анализирайки така философски и екзистенциално, внезапно усмивката ми отстъпва място пред опънатите като струна устни, когато разберем, че половинката си е харесала поредните "уникални и последни за тази година" чифт обувки или тъщата идва на гости, защото много се била затъжила за нас (2 седмици са си цифра, определено, спор няма).
Та мислите ми продължават в насока: "Ти хубаво обичаш мрачното време, ама даваш ли си сметка какво се случва със съгражданите ти в такъв момента?" Отговарям си: "Момент като всички други, какво толкова. И без това голяма част от българите обичат да отговарят на "Добър ден!" с "Какво му е доброто?" А моето вътрешно "Аз" продължава настойчиво: "Не, не, спомни си какво става навън, когато вали дъжд или сняг."
Спомних си, ужас! :(
Блъскане с чадъри, шофьори, които искрено вярват, че водата в локвите по улиците остава статична, независимо от обстоятелствата и най-вече движенията, запушена канализация (незнайно как, обяснява ни се и този път от общината) и пр.
А после се питаме кога ще ги стигнем германците... Чисто и просто: никога. Ние с едното лошо време не можем да се оправим. Вървим вглъбени в проблемите си, здраво стиснали чадърите и храбро отстоявайки посоката на траекторията си, категорично отказвайки да се изместим 3 см, за да може отсрщният да мине.
Не дай си, Боже, сняг да натрупа. Тогава разминаването по тесните пътечки става по-сложно и от взимане на изпит по висша математика: блъскане, бутане, а извинението е мираж. Даже вие трябва да се извините, че изобщо минавате оттам.
Няма нищо по-хубаво от лошото време, ама не и в България!
