В това има известен чар, защото я прави да изглежда много наивна, но същевременно е искрена, отзивчива и някак невинна. Всяка монета си има две страни, въпросът е коя ще надделее в случая. Всеки, който познава момичето, за което говоря, не би си и помислил, че тя може да го излъжи, защото знае, че понятие като лъжа просто е не съществува в нейния малък свят.
Най-лошото идва обаче, когато някой се опита да злоупотреби с доверието й. Тя е толкова мила и винаги така усмихната и лъчезарна, но... става толкова тъжна, когато надеждите и вярата й в хората бъдат стъпкани на земята. Не ми е приятно да я гледам така и се опитвам да й помагам винаги, когато мога, но колкото и да се опитвам май не ме бива в ролята на ангел-хранител. Физически не мога да съм около нея постоянно, за да я напътствам, камо ли да я предпазвам.
Обичам я, но светът е сурово място и като че ли има неща, с които е по-добре да се справиш сам, отколкото да се оставяш в ръцете на други. Ще се опариш веднъж, два пъти, три пъти, но накрая ще се научиш да си слагаш предпазни ръкавици. Или в случая на моята приятелка - да подхожда с лека съмнение към хората вместо да се впуска към тях все едно е някой лабрадор.
