Декември като преполови и става време за софра. Януари като подхване и не пуска и той. Хубаво нещо са празниците, обаче след тях тялото едрее, а портфелът изтънява. Днес е 6-ти - Йордановден. Младежи с нетърпение очакват да покажат малко героизъм в студената вода в търсене на кръста. Даже и аз преди години се пробвах и ако имам син един ден ще имам да му разказвам. За дъщеря обаче историята не става ;). Утре е Ивановден и както знаете светът е голям и зад всеки ъгъл дебне по един Иван. Имаме си и в работата, имаме си и роднини, така че празнуването ще започне от обед и ще приключи малко след полунощ. Няма смисъл да споменавам, че преди това ходихме на Васил, а на 12-ти сме пак на софра, този път на семейна приятелка Татяна. Изобщо де му беше началото, къде му е краят?
Хубавото на месеца са многобройните поводи да се видиш с близки и познати, а покрай тях се отсрамваш за цялата година, защото не знаеш покрай забързания претоварен дневен график кога пак ще ти се случи. Лошото е, че най-често нито тези дни, нито предните или предстоящите се падат почивни и сутрините са страшни. Предпразнично си изпълнен с ентусиазъм, следпразнично гледаш да се скриеш някъде и да изпиеш поредния аналгин, че работата теб си те чака. В 7 от 10 случая успяваш. В останалите три - жална майка плаче.
