За вярата, книгите и Васил Лазаров

Силата на всеки писател е в начина му на виждане на света и вплитането му в произведенията. За едни това е реализмът, за други комбинацията от емоции, а за трети - вярата им. Всички тези разбирания са писмено описани, за да може да разкрият пред читателите и нови хоризонти за размисъл и светоусещане. Както направи с мен Васил Лазаров. 

Сама по себе си вярата е движеща сила напред. Тя помага да надскочиш възможностите си и да преоткриеш и света, и Аз-а. Според някои разбирания това е вярата в теб самия, а според други - божествената сила. В това, разбира се, няма нищо лошо, даже напротив. Вярата в Бога като закрилник и пътеводител е невероятен начин пак да се довериш и на себе си. Но до каква степен може да се оставим само на това течение? Трябва ли то да ни напътства, дори и от книгите?

Романите и като цяло художествените произведения на Васил Лазаров са белязани освен от достоверността на историята си, и от намесата на религията. Тя е вплетена като добродетел и като мотив, че именно тази вяра нашепва, че все някъде те очаква по-добро. Необходимо е само да си достатъчно отговорен, за да си го заслужиш. А това не е ли да пак да се довериш на себе си?

За мен бе изключително интересно да разбера как български автор може да повлияе на сетивата и да постави скрития въпрос в какво вярваш и защо. Може би за някои това е отклонение от същината, но не само авторите имат своя мироглед на писане, а и читателите имат различно разбиране. И точно тук е кулминацията на литературата в живота ни. 

За едни ще бъде прекалено, други няма да обърнат значение, а трети – ще открият скрит смисъл за себе си. Затова аз мисля, че във все повече книги трябва да има мотиви за вяра – защото само така ще повярваме в нещо, което ще ни води напред. А вие вече открихте ли своето?

Как да преодолеем песимизма?

Да виждаме света в черно. Да мислим, че тези около нас се заговорничат срещу нас. Да обръщаме повече внимание на отрицателните си емоции. Да намираме трудности навсякъде и да вярваме, че дори и малките проблеми в ежедневието ни са непреодолими.
Когато някой се чувства така, вероятно е защото песимизмът се е настанил в живота му и сега сее нещастие дори в ситуации, които въобще не са толкова страшни.
Някои хора смятат, че са песимистични „по природа“, но грешат. Никой не се ражда по този начин, животът ни учи да бъдем такива. С течение на времето натрупваме фрустрации и негативни преживявания, които се опитваме да асимилираме, „научаваме“ се да бъдем песимистични. Това е мироглед, който не ни носи полза, напротив, потопява ни в лабиринт без изход.
Трябва да знаем, че нашите мисли и нагласи силно влияят на резултата от всичко, което правим. Не можем просто да седнем и да чакаме решенията на проблемите ни да дойдат при нас и да оставим на произвола на съдбата да пресекат пътя ни.
Песимистите смятат, че не си струва да се борят, защото независимо какво правят, нищо няма да се промени. Ето защо те се убеждават в пасивността и отчаянието си и винаги виждат чашата като наполовина празна.
Ние обаче можем да поправим това чувство на безсилие, тъй като промяната на отношението ни към живота е в нашите ръце. Всеки може да поеме водещата роля и да предизвика себе си да види нещата по по-положителен начин. Този начин на мислене ще повлияе на настроенията ни и ще ни възнагради положително в ежедневието ни.
Борбата с песимизма включва промяна на навиците, които ни карат да се съсредоточaваме върху негативните мисли и емоции. Размишляването върху това, което ни кара да се чувстваме по този начин, ще бъде първата стъпка, която трябва да предприемем, за да преориентираме отношението си към живота.
Често се случва да открием, че песимизмът е отношение, което „наследяваме“, може би чрез възпитанието, което сме получили в нашето семейство. Осъзнаването, че можем да променим този навик и да променим инерцията на негативното мислене, е следващата стъпка, която трябва да предприемем, за да достигнем целта си. Опитайте се да станете по-позитивни хора, за да можете да се наслаждавате на щастливи времена и да живеете живота си по не толкова негативен начин.