Смята се, че увеселителните паркове са чисто американско нещо, но всъщност първият се е появил през далечната 1583 г. в Дания. Дори тогава хората са осъзнавали нуждата от този тип забавление. Страната, в която са построени, привлича голям поток от туристи и така се подпомага икономиката й. Лесно е да се съчетае посещение в тематичен парк с останалата семейна почивка, затова защо пък не?
Като говорим за увеселителни паркове, най-вероятно първия, за който се сещате, е Дисни. Това говори много за популярността му. Има няколко такива парка, пръснати по цял свят – във Флорида, Калифорния, Токио, Хонг Конг и Париж. Освен че са огромни, могат да те пренесат в свят, където да си щастлив е закон. Дали ще падате от асансьор, ще се разхождате в обитавано от духове имение, ще летите в космоса или на летящ килим зависи от вас. Да сте далеч от реалността за ден няма да ви навреди.
Чувал съм за един южнокорейски тематичен парк, който бил изключително успешен, казва се Everland. Собственост е на Самсунг. Има зоо секция, където децата могат да се запознаят с разнообразието на животински свят, да погалят някои от животните, да гледат представления с тях или пък да се повозят на пони. Има и най-различни въртележки, разбира се, къде стандартни, къде не чак толкова. Нещата за похапване са смесица от американска, южнокорекска и китайска кухня, а за татковците има и голф игрище.
Europa-Park в Германия е вторият най-посещаван в Европа парк след Disneyland Paris. Там има към десетина влакчета на ужасите, открити и закрити. Помещава 50 хил. човека на ден. Разделен е на зони, които са наименувани на европейски държави и си имат отделни атракции към всяка. Тази година паркът става на 40 години, отворен е през 75-та.
вторник, 30 юни 2015 г.
петък, 26 юни 2015 г.
Режисирай собствения си живот
Знаете как във филмите режисьора казва коя сцена как да се снима, за да се получи перфектно. Защо пък да не ползваме този подход и в собствения си живот? Това значи да го вземем в свои ръце и да го изпълним с перфектни моменти. Всъщност те можа да не са толкова перфектни, колкото запомнящи се и оставащи в съзнанието ни завинаги. Понякога един момент може да е идеален дори когато нещо леко се е объркало – това го прави още по-специален, а и по-реален.
Не помня дали вече съм споменавал за това, но навремето дядо ми все ми разказваше един и същи истории, когато се видехме. Те бяха онези, които са оставили най-силен отпечатък в съзнанието му и са заслужили почетно място в паметта му. Една от тях беше за това как сме ходили на язовира заедно с него и няколко мои приятели да ловим риба. В този ден много ни провървя – имахме богат улов и рибите не спираха да се закачат на кукичките ни. Затова и останахме малко след като започна да се стъмва. Баба ми съответно, поболяла се от притеснение, хукнала да ни търси. Срещнахме я по пътя наобратно, дядо изяде малко конско и така.
Но защо ви разказвам тази история? Защото стигнах до извода, че когато остарееш, спомените са тези, които те топлят. Това може да са щастливи, комични, специални или всякакви други моменти, оставили ярък отпечатък дълбоко в теб, който никога няма да се изтрие. И въпреки, че все още съм по-скоро далеч от тази възраст, искам да събера колкото се може повече мигове, към които да мога да се върна.
Ето защо, когато видим една потенциална ситуация, която може да доведе до такъв запомнящ се момент, не трябва да я изпускаме. Можем да я режисираме така, че да извлечем най-доброто от нея.
Не помня дали вече съм споменавал за това, но навремето дядо ми все ми разказваше един и същи истории, когато се видехме. Те бяха онези, които са оставили най-силен отпечатък в съзнанието му и са заслужили почетно място в паметта му. Една от тях беше за това как сме ходили на язовира заедно с него и няколко мои приятели да ловим риба. В този ден много ни провървя – имахме богат улов и рибите не спираха да се закачат на кукичките ни. Затова и останахме малко след като започна да се стъмва. Баба ми съответно, поболяла се от притеснение, хукнала да ни търси. Срещнахме я по пътя наобратно, дядо изяде малко конско и така.
Но защо ви разказвам тази история? Защото стигнах до извода, че когато остарееш, спомените са тези, които те топлят. Това може да са щастливи, комични, специални или всякакви други моменти, оставили ярък отпечатък дълбоко в теб, който никога няма да се изтрие. И въпреки, че все още съм по-скоро далеч от тази възраст, искам да събера колкото се може повече мигове, към които да мога да се върна.
Ето защо, когато видим една потенциална ситуация, която може да доведе до такъв запомнящ се момент, не трябва да я изпускаме. Можем да я режисираме така, че да извлечем най-доброто от нея.
Абонамент за:
Публикации (Atom)