Колкото и да не ни се иска, на всички ни ни се налага да работим. За да покрием нуждите си, за да живеем нормално, за да се радвам на глезотийките от живота. И точно затова ни се иска да имаме престижна и високоплатена работа. Но какво става, ако не покрием този стандарт?
Водени от мотивацията за успех и пари, много хора завършват образованието си в чужбина, учат редица езици и придобиват многобройни умения чрез курсове и стажове. Това е прекрасно, но за съжаление понякога не зависи са от упоритостта на даден човек, а и от късмет, и възможност. Поради тази причина мнозина остават в родината си и работят – основно каквото има, за да си осигурят нужната сума на месец.
Този факт обаче не ги прави малоценни като хора. Все пак все трябва някой да върши и работата в заводите и на други „срамни“ места. Но ако го погледна и от друг ъгъл, то именно тези хора притежават редица човешки добродетели. Най-важното е, че са минимизирали егото си, за да продължават да работят и да осигуряват нормален живот за себе си и семействата си.
Точно затова аз си мисля, че няма как да има срамна работа. Щом е там, значи трябва да се свърши. А пък и не е гаранция, че този, който я прави днес, ще е там цял живот. Всичко е преходно и понякога трябва да приемаме подобни ситуации като уроци, които само могат да ни изстрелят напред. Но дори да не се случи точно така – това не е пагубно, щом намираш щастието и смисъла да продължаваш.
В днешния материал в блога ще ви помоля да се замислите вие от коя страна на работния живота сте. Но какъвто и да е отговорът ви, не забравяйте, че на никой не му лесно. Поради тази причина трябва да се уважаваме преди всички като хора, а не като работници. Срамна работа няма, срамно е да бездействаш и да не се развиваш.
