Знаете ли, че под големите градове всъщност има и големи тайни пътища, които образуват мрежа от изцяло друг град? Това не са останки от стари селища, а са именно остатъците от нашето поколение. И ако още не сте се досетили – става въпрос за водопроводните тунели, тези от метрото, подлезите и бомбените скривалища.
В подземния свят се влиза от шахтите или от специално обозначени врати на конкретни локации. Но не ви препоръчвам да го правите, защото при много от тях има или алармени системи, или пък има риск от получаване на волтова дъга. А ако това не ви стига, то тайно проникналите клошари могат да ви изкарат акъла и да ви стреснат до живот.
Интересна информация, на която попаднах, е че само в София – нашата столица, подземните тунели са с дължина от 240 км. Изглежда ми изключително невероятно и се чудя дали изобщо имат карти, които да упътват правилно в лабиринтите от тунели? А дори с тази помощ, дали и хората изобщо могат да се ориентират?
Може би защото наистина е трудна поддръжката и опазването на сигурността на подземния град, сега има модерни системи. Те не само че ориентират и предпазват, но и намаляват ролята на човешкия фактор. Само за сравнение преди близо половин век са били необходими средно по 40 човека на три смени, които непрекъснато да следят за проблеми в подземията – с тръбите и кабелите, които минават оттам.
От 4 до 16 метра под земята е различно – и по-тъмно, и по-страшно. Но нашите си тунели могат само да носят легендата на злокобни места, защото с Ню Йорк например си има цяло общество от бездомници. Те изграждат стаи, къпят се и се хранят в подземията. Така че ако попаднете там, то наистина приказките за вампири и страшила ще оживеят пред очите ви.
