Нещо кратко, но от сърце

Скъпи мои читатели, завършвам блога си за тази година с едно кратко пожелание, което идва от дълбините на сърцето ми. То е малко като текст пожелание за следващата година, която ни осигурява гаранция от 12 месеца любов, 365 нови възможности и още безброй надежди.

Сърдечно ви желая Новата година да ви донесе всичко онова, за което тайничко си мечтаете, но се притеснявате да споделите на глас. Защото това са желанията на сърцето и душата, извиращи от същността ни.

Желая ви още здраве, здраве и здраве. Но също и много късмет, защото знаете поговорката, че всички на кораба „Титаник“ са били здрави и богати, ала малцина са имали късмета да оцелеят.

Отправям ви и искрено пожелание за това да запазите всичко прекрасно, което сте постигнали. Хубаво е да си поставяме нови цели и да искаме новости, обаче понякога забравяме с какво богатство разполагаме в момента.

И накрая ми се иска повече от всичко да ви пожелая да запазите всички любими хора около себе си. Не само да ги уважавате и цените, но и физически, и духовно да бъдат с вас.

Това е всичко от мен за тази година. Дано 2023 бъде сбъдната и щастлива! Бъдете честити!

Време е за по-ниски сметки за ток!

Цената н електричеството постепенно се увеличава, като през последната година направо ни разказа играта. На фона на повишените стойности на хранителните стоки, горивата и услугите, си е направо удар под кръста. Затова подбрах няколко съвета, които могат да намалят леко стойността на фактурата за електричество.

Първо започнете от смяна на крушките в целия си дом. Заложете на енергоспестяващи, тъй като са по-изгодни за дълга употреба, имат години гаранция, светлината е по-приятна и си струват. Освен това не забравяйте да подмените и тези на входа в общите части, защото там месечната такса не мърда.

Следващата стъпка е по възможност да замените и най-често използваните уреди с такива от клас A, A++. Просто не може да си представите как ще се облекчат сметките. Но ако инвестицията ви се струва голяма, то заложете на използване на микровълновата печка за затопляне на храна вместо на фурната, перете с по-хладка вода и регулирайте настройките на уредите за по-висока или ниска температура (бойлер, климатик, хладилник, фризер).

Моят съвет е да използвате и умни разклонители, които не генерират електричество, ако уредът не се използва. По този начин ще успеете да спестите от отчитането на включването на уредите в електрическата мрежа. Хитро!

И накрая, за финал, ви напомням да заложите на добрата изолация на жилището си и на качествената дограма. Това е сигурен начин, че нито топлината през зимата, нито хладното през лятото ще „бягат“ от вас. Инвестицията е много голяма, но погледната в перспектива, си заслужава 100%.

Гибралтар – какво не знаех?

Кой не знае, кой не е чувал за Гибралтар, протокът между Европа и Африка, носещ и името на едноименния град. Той свързва и Испания с Мароко. Доскоро си мислих, че това е изцяло испанска територия, която се управлява от тях, ала явно историята доста ми е убягнала. 

Още през далечната 1713 г. Испания подписва мирен договор с Великобритания и след война отстъпва Гибралтар. Представяте ли си, цели 300 години има английско властване на проломът, а аз не знаех – даже малко ме е срам от този факт. Градът получава статут за част от британската колония от кралица Виктория през 1842 г. Но тези документи явно са се загубили, защото историята днес разкрива тези отминали събития. 

Както може би повечето от вас са прочели, тази година се навършват 70 години на престола на кралица Елизабет II. Именно заради нейния юбилей, Гибралтар кандидатства за официално приемане като град от Великобритания. Така се достига и до изваждане на книжа от пред близо два века, които показват, че той вече има такъв статут. А представяте ли си, самите граждани не знаят на кого са граждани…

Любопитното е обаче, че и към местните гибралтарци са били включени в референдума за Брекзит, който те не са подкрепили. Но също и не желаят испанците да ги владеят. Затова към днешна дата Гибралтар не влиза в шенгенската зона, също няма ДДС на територията му при внос, а участието му в Европейския съюз от 1973 г. заедно с Великобритания е вече минало. Въпреки че не се изискват специални визи за пътуване, територията все още е спорна за това как да се осъществява търговия и живот там.

Една легенда

Източната култура е толкова далечна от нашата. Докато тук историите са за млади момци и моми, змейове и различни животни, с алегория и поуки, то в един друг свят вилнеят драконите. Така например попаднах на легендата за заливът Ха Лонг, намиращ се във Виетнам.

Ха Лонг Бей е избран за едно от чудесата на света през 2011 година, защото е съставено от над 3000 малки пръснати острови. Това невероятно творение на природата е магично и същевременно допълнително украсявано с думи от местните. 

В превод името на залива означава „спускащият се дракон“. То идва след легендата, че местните са били притиснати от северни завоеватели, които искали да унищожат културата им. Така Бог се притекъл на помощ на виетнамците и им изпратил дракон-майка и нейните деца.

Те се спуснали над земята и с огнения си дъх изпепелите нашествениците. Заедно с това от устата на майката-дракон паднал голям скъпоценен камък. Той се превърнал в скала, потопила и разрушили корабите на северняците. След като драконите помогнали на витнамците, останали на земята, а скъпоценната скала с течение на годините и с действието на морето започнала да се разпада на малки острови. Именно това бил Ха Лонг Бей.

Днес местните продължават да предават историята за появата на едно от чудесата на света и дават още повече причини за посещение от туристи. 

Замислих се дали ние в България имаме подобни места и се оказа, че Каменната сватба, Каменните гъби, Краджов камък, Белоградчишките скали – всички те, че и още са обсипани с легенди. Вие сещате ли се за още, които могат да привлекат туристите с историята си?

Как да отидеш на бала

Абитуриентски бал! Дипломиране! Завършване! 1, 2, 3… 12! Всички сме изпитвали емоцията най-накрая да приключиш с училището и да се отправиш директно в дебрите на живота. И съвсем естествено ни се иска да излезем и влезем от единия период в другия горди, красиви и бляскави. Може би и това е самата идея на бала. 

В цялата еуфория по визуалната подготовка за завършването, идва и съвсем естественият въпрос – как да отидеш пред хотела, за да се покажеш в най-добрата светлина пред света? Всяка годна абитуриентите ни изненадват, като и тази – 2022, не се размина от изненадващи появи.

Едни от моите фаворити са хората, пристигащи с тир. Определено е грандомания и внушително. Но пък на фона на грубия им дизайн, имаше и завършващи с каляска. Да, точно така, красива и бяла и то за абитуриент - в мъжки род. Друг пък избра да е пеш и да е по халат, джапанки и с пура в ръка – може би иска и животът му напред да е толкова релаксиращ и лежерен.

Най-голям е броят на избралите лъскави коли и невероятни дрехи. Да си призная и аз бях от тях. И сега с погледа на възрастен, все още не мога да преценя кое е правилното – да си провокиращо различен или пък красив? Как трябва да отидеш на този бал и изобщо има ли смисъл… Все пак ви оставям едно видео с атрактивни абитуриенти и не толкова – вие преценете за себе си. На мен явно ще ми отнеме време да реша как трябва да отидеш на бала.

https://www.youtube.com/watch?v=mWUT90wWJ1I&ab_channel=BGCamera 

Ядат ли череши затворниците?

Днешният текст е с по-философка тема. Затова и не приемайте заглавието буквално. Въпреки че ще ви попитам вие какъв отговор бихте дали на въпроса дали затворниците могат да похапват череши. Развихрете въображението си!

Ако сред отговорите е възможността за опит за бягство – абсолютно сте в грешна посока. Ще ви дам лека подсказка, че всичко е свързано с цветовете. 

В китайската символика, а и не само, червеното е символ на жизнена енергия. То дава заряда и частичката да сме по-жизнени. Колкото повече цветът присъства в живота ни под формата на дрехи, интериор и прочие, толкова по-живи ще се чувстваме. 

След като разбрахте тази информация, се опитайте да я вплетете в случая със затворниците. Концепцията е, че в затворите всичко е сиво и мрачно. Това на подсъзнателно ниво потиска хората там. Те търсят цветове, които да им върнат смисъла в живота.

Затова, когато купа с череши им се поднесе, много от затворниците предпочитате да се наслаждават на червенината им, вместо да опитата вкуса. Може и вие да направите този експеримент, дори и само когато не сте в настроение. 

Маху – третият пол от векове

От последното десетилетие изключително много се заговори за ЛГБТ общността и за хората, които се определят като небинарни. За повечето от нас това са теми табу и не сме отворени да коментирани, а ками ли да ни се случат. Всъщност това не е ново явление, което трябва да ни притеснява, защото е съществувало векове назад. А за това са доказателство „маху“.

„Маху“ е култура на остров Таити. Тя е зародена още откакто има население там, което носи древното изкуство на Хавайските острови. Маху били свещеници, учители и отглеждали децата, за да ги научат на ценности и на живот спрямо природата. Те са миролюбиви и обикновено се обличали в бляскави елементи. Затова се отличавали от населението и на тях се гледало с почит.

Относно половата си ориентация, маху били и все още са доста извисени. Смятат, че душата е много повече от обвивка на мъж или на жена. Обикновено обаче маху са мъже, които имат женствени маниери или черти. Някои историци дори описват, че те са хермафродите и затова не могат да определят пола има.

До началото на 18-и век маху живеели спокойно на Таити и Хавай, но колонизаторите се опитали да унищожат тяхната култура. Затова се обединили в общности, които са отдалечени от големите населени места и спокойно предават мирогледа си за неограничен свят и на своите потомци.

Мисля, че имаше съвременна изложба от фотографии, която показваше хората от третия пол към днешна дата. Може да проверите и да се запознаете с тях, дори и само от дисплея. А относно съвременната дискусия за това дали трябва да имаш пол или не – не е ли по-важно какъв човек си и какво даваш на света?