6 интересни факта за мен

Познаваме се от доста време виртуално. Не искам да се замислям блогът ми на колко години е, защото ще осъзная отново за летящото време и натрупаните емоции, спомени, опит. Но няма да ставаме меланхолични и да живеем в миналото. 

Днес ще ви припомня за себе си и за 6 от най-любопитните факти за мен. После ми се иска и вие да споделите вашите в коментар. Така ще се получи ако не запознаване, то поне доопознаване между нас.

И ето с какво ще ви изненада моята особа:

1. Обичам котки. Кучета също харесвам, но изпитвам вътрешен страх. Като цяло съм любител на животните, но освен към котките, към други от тях не мога да изразя напълно обичта си.

2. Вярвам в прераждането. По тази тема винаги много споря с приятелите ми, защото според мен има по-висша цел да сме тук и със сигурност се връщаме обратно, за да се научим още.

3. Обичам да ям разделно. Какво означава това? Сандвичите не са моето нещо, защото там има в едно салата, месо, хляб и сосове. Предпочитам всичко да е отделно и да ги консумирам спрямо моя вкус.

4. Мечтая да посетя друг континент. Това е лесно осъществимо за повечето от вас, но за мен е свързано с финанси и време, които в момента са кът.

5. Не мога да си замълча. Една понякога хубава, понякога не, черта на моя характер е, че не мога да не споделя мнението си. Това често провокира събеседниците ми и дори ми навлича неприятели.

6. Изучавал съм журналистика, но така и не заработих по специалността си. Харесваше ми, но от гледната точка на възрастен, който иска да разполага със свободното си време, избрах маркетинг. 

Е, това е част е мен. Мога да ви изненадам и с други странности на характера ми, но малко по малко – тях ще получите в друг текст по изненадващо време.

Плитките и силата им на рода

Последно време доста се запалих по българските традиции и обичаи. Този мой копнеж се зароди от книги като „Бабо, разкажи ми спомен“, „Стопанката на Господ“, „Дядо, разкажи ми за шевицата“, „Глина“. Наистина любопитни четива, които ни карат да си променим за връзката с рода и народните ни обичаи.

Може би защото вибрирам на тази чистота, попаднах и на любопитна статия за носии с бабини плитки. Какво ще рече това? 

Плитките в косите на българските жени са символ. Първо те означават семейното положение. Когато девойката стане за женене, тя се сплита на една голяма плитка или пък на няколко, нечетни наброй. Когато се омъжи – на две или на четен брой. Пусната коса означава немарливост, навлизане в личното и дори символ за болест. Затова подредбата на косата на българската жена е толкова важна.

Плетениците присъстват и под формата на шевици или други елементи и в носиите. Но тази, която аз, видях, съдържа истинска човешка коса. Това е стара традиция, която включва кичур от всяка жена от семейството, която е носила носията. Всяка плитка има различен цвят и обикновено е тънка. Дамата, която ще сложи носията след това, сплита косата си заедно със старите плитки. По този начин тя получава женска сила от поколенията.

Тази легенда много ми допадна! Но още по-впечатляващи са дрехите с коса от поколенията, които може да видите и на изображенията. Определено вида им със силата на историята, която носят, е внушителен и показва дух и обединение. 

Ако и вие сте виждали подобни носии или традиционни български облекла, ще се радвам да споделите информацията с мен. Нека им дадем нов живот, дори само чрез думите си онлайн!

Една интересна мексиканска традиция

От толкова много празненства през миналия месец, а и през настоящия януари, сигурно вече свят ви се завива. Аз също ще ви кажа за един интересен мексикански празник. Той се отбелязва през ноември и въпреки че е далеч, далеч във времето през годината, може да ви е интересно да се замислите.

Празникът се казва Денят на мъртвите. Сигурно името ви е шокирало и не сте очаквали да ви пиша точно за такъв вид парти. То е нещо като нашите задушници, само че има паради, музика, танци, цветя и черепи. Всички се събират заедно, за да почетат паметта на близките, които са загубили и да отдадат почит на живота.

Ако ви се струва странна тази традиция, ще ви кажа, че тя възлиза още от ацтеките и е характерна за цяла Латинска Америка, дори и испанците я празнуват. Древните хора са смятали, че задгробният живот е много по-важен от този на земята и затова се радвали за всичките си близки, които са преминали отвъд. Вярвали са, че те са на по-добро и възвишено място. Заедно с това са чествали и живота, който им е подарен и който трябва да изживеят. 

Тънката граница между живота и смъртта е преплетена в Деня на мъртвите, но на него се гледа като на истински празник. Основният символ неслучайно е черепът. Даже може да го срещнете в много мексикански заведения, орнаменти по сгради и дрехи, сувенири. Той символизира прераждането и който го носи, му служи като тотем, превеждащ го в доброто на земята и отвъд нея.

Мен ме накара да се замисля за това дали наистина има живот след смъртта? Това може би е екзистенциален въпрос, който вълнува човечеството от векове. Но личното ми усещане е, че всеки го разбира по неговия си начин. Някой ден ще разберем, а дотогава нека празнуваме всеки ден и да благодарим, че сме тук!

Нещо кратко, но от сърце

Скъпи мои читатели, завършвам блога си за тази година с едно кратко пожелание, което идва от дълбините на сърцето ми. То е малко като текст пожелание за следващата година, която ни осигурява гаранция от 12 месеца любов, 365 нови възможности и още безброй надежди.

Сърдечно ви желая Новата година да ви донесе всичко онова, за което тайничко си мечтаете, но се притеснявате да споделите на глас. Защото това са желанията на сърцето и душата, извиращи от същността ни.

Желая ви още здраве, здраве и здраве. Но също и много късмет, защото знаете поговорката, че всички на кораба „Титаник“ са били здрави и богати, ала малцина са имали късмета да оцелеят.

Отправям ви и искрено пожелание за това да запазите всичко прекрасно, което сте постигнали. Хубаво е да си поставяме нови цели и да искаме новости, обаче понякога забравяме с какво богатство разполагаме в момента.

И накрая ми се иска повече от всичко да ви пожелая да запазите всички любими хора около себе си. Не само да ги уважавате и цените, но и физически, и духовно да бъдат с вас.

Това е всичко от мен за тази година. Дано 2023 бъде сбъдната и щастлива! Бъдете честити!

Време е за по-ниски сметки за ток!

Цената н електричеството постепенно се увеличава, като през последната година направо ни разказа играта. На фона на повишените стойности на хранителните стоки, горивата и услугите, си е направо удар под кръста. Затова подбрах няколко съвета, които могат да намалят леко стойността на фактурата за електричество.

Първо започнете от смяна на крушките в целия си дом. Заложете на енергоспестяващи, тъй като са по-изгодни за дълга употреба, имат години гаранция, светлината е по-приятна и си струват. Освен това не забравяйте да подмените и тези на входа в общите части, защото там месечната такса не мърда.

Следващата стъпка е по възможност да замените и най-често използваните уреди с такива от клас A, A++. Просто не може да си представите как ще се облекчат сметките. Но ако инвестицията ви се струва голяма, то заложете на използване на микровълновата печка за затопляне на храна вместо на фурната, перете с по-хладка вода и регулирайте настройките на уредите за по-висока или ниска температура (бойлер, климатик, хладилник, фризер).

Моят съвет е да използвате и умни разклонители, които не генерират електричество, ако уредът не се използва. По този начин ще успеете да спестите от отчитането на включването на уредите в електрическата мрежа. Хитро!

И накрая, за финал, ви напомням да заложите на добрата изолация на жилището си и на качествената дограма. Това е сигурен начин, че нито топлината през зимата, нито хладното през лятото ще „бягат“ от вас. Инвестицията е много голяма, но погледната в перспектива, си заслужава 100%.

Гибралтар – какво не знаех?

Кой не знае, кой не е чувал за Гибралтар, протокът между Европа и Африка, носещ и името на едноименния град. Той свързва и Испания с Мароко. Доскоро си мислих, че това е изцяло испанска територия, която се управлява от тях, ала явно историята доста ми е убягнала. 

Още през далечната 1713 г. Испания подписва мирен договор с Великобритания и след война отстъпва Гибралтар. Представяте ли си, цели 300 години има английско властване на проломът, а аз не знаех – даже малко ме е срам от този факт. Градът получава статут за част от британската колония от кралица Виктория през 1842 г. Но тези документи явно са се загубили, защото историята днес разкрива тези отминали събития. 

Както може би повечето от вас са прочели, тази година се навършват 70 години на престола на кралица Елизабет II. Именно заради нейния юбилей, Гибралтар кандидатства за официално приемане като град от Великобритания. Така се достига и до изваждане на книжа от пред близо два века, които показват, че той вече има такъв статут. А представяте ли си, самите граждани не знаят на кого са граждани…

Любопитното е обаче, че и към местните гибралтарци са били включени в референдума за Брекзит, който те не са подкрепили. Но също и не желаят испанците да ги владеят. Затова към днешна дата Гибралтар не влиза в шенгенската зона, също няма ДДС на територията му при внос, а участието му в Европейския съюз от 1973 г. заедно с Великобритания е вече минало. Въпреки че не се изискват специални визи за пътуване, територията все още е спорна за това как да се осъществява търговия и живот там.

Една легенда

Източната култура е толкова далечна от нашата. Докато тук историите са за млади момци и моми, змейове и различни животни, с алегория и поуки, то в един друг свят вилнеят драконите. Така например попаднах на легендата за заливът Ха Лонг, намиращ се във Виетнам.

Ха Лонг Бей е избран за едно от чудесата на света през 2011 година, защото е съставено от над 3000 малки пръснати острови. Това невероятно творение на природата е магично и същевременно допълнително украсявано с думи от местните. 

В превод името на залива означава „спускащият се дракон“. То идва след легендата, че местните са били притиснати от северни завоеватели, които искали да унищожат културата им. Така Бог се притекъл на помощ на виетнамците и им изпратил дракон-майка и нейните деца.

Те се спуснали над земята и с огнения си дъх изпепелите нашествениците. Заедно с това от устата на майката-дракон паднал голям скъпоценен камък. Той се превърнал в скала, потопила и разрушили корабите на северняците. След като драконите помогнали на витнамците, останали на земята, а скъпоценната скала с течение на годините и с действието на морето започнала да се разпада на малки острови. Именно това бил Ха Лонг Бей.

Днес местните продължават да предават историята за появата на едно от чудесата на света и дават още повече причини за посещение от туристи. 

Замислих се дали ние в България имаме подобни места и се оказа, че Каменната сватба, Каменните гъби, Краджов камък, Белоградчишките скали – всички те, че и още са обсипани с легенди. Вие сещате ли се за още, които могат да привлекат туристите с историята си?