Нощ на театрите в нов формат

Повечето хора, интересуващи се от изкуство, а и от обща култура, знаят, че на 21 ноември ще се стои Нощ на театрите. Платформата завладява българската сцена и пределите извън нея за 8-ма поредна година. И въпреки че предходните години бе обвързана с много събития на различни локации, то тази година ще се проведе в различен формат. Може ли да познаете какъв?

Организирането на Нощ на тетрите е свързано с европейска платформа, която обединява всички имащи отношение към театралното изкуство. Идеята се заражда и прилага за първи път в Хърватска, като постепенно превзема много други европейски държава. Провеждането на вечерта на изкуството включва представянето на много спектакли, допускане зад сцената, както и организиране на изложби и всякакви други събития, свързани с популяризиране на театрите.

Предишните издания на Нощ-та включват събиране на множество хора и цял ден, изпълнен с богата програма от културни събития. Но какво ще се случи този ноември, когато достъпът е ограничен? Разбира се, че събитията няма да отпаднат – просто ще се проведат онлайн. В България ще се използва специална платформа, която да позволява директно излъчване на мероприятията, а хората от уюта на дома и от различни градове да могат да се включват. 

Идеята е изключително иновативна и много практична. Въпреки че желаещите няма да могат да се потопят напълно в света не театъра, те ще могат да го видят от различна страна. Освен обаче онлайн изявите ще се проведат редица спектакли в големите градове София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Благоевград, Бургас, Шумен, Габрово, Кърджали и Плевен. Така че следете програмата им за представленията, които ви вълнуват. Аз смятам да се включва в онлайн излъчването на 6-часовото студио “Една среща, която ни събира”.

Децата и спорта

Децата са най-прекрасното нещо в живота. Никога не се чувстваш напълно готов да станеш родител, но когато чудото се случи си задаваш въпроса, как изобщо си живял преди детето?

В България както винаги сме на едно от водещите места по затлъстяване сред децата. Всъщност това е глобален проблем, с който Джейми Оливър се е захванал и лично аз много го уважавам за това свое начинание. Ясно е че няма как да контролираме начина на хранене на децата. Знаете много добре, че отиде ли в училище, някой съученик си е купил чипс, няма как  и вашето дете да не си купи или да му забраните, все пак знаете, че различните винаги са отритвани от обществото. Моето решение е спорта. Когато едно дете спортува активно и това му доставя удоволствие, може да си позволи да си хапне нещо забранено, а и ако спорта наистина много му харесва, смятам, че самото дете би се отказало от вредните храни, знаейки, че това ще навреди на формата му. По мое мнение още от ранна детска възраст трябва да отключим интереса на децата към спорта, няма по- добра дисциплина от тази на спортиста. Без значение към коя сфера, за мен едно дете е хубаво да има физическа активност, било то лека атлетика, плуване, бойно изкуство или футбол. Много хора биха ме упрекнали за бойните изкуства, как едно малко дете ще го учим на насилие, но там е грешката им. Няма бойно изкуство, което да те учи на насилие, а на самозащита. Даже си спомням, когато аз тренирах, ни бяха казали никога да не се впускаме в саморазправа, да се опитаме да решим конфликта първо с разговор, след това трябваше да предупредим, че тренираме карате и едва вече, ако ни посегнат на нас тогава не да нападнем, а да се защитим. Малко по-интересно се получава при спортове като картинг, виждал съм деца на по 4 години, които доста добре се справят. Например аз съм голям фен на Кими Райконен, още от едно време, а сега и сина му, който е само на 4 години е тръгнал по неговите стъпки, само че с мини мотор, който им специално ограничение, за да не може да вдига много висок скорост.

Лично аз съм с две ръце за спорта и особено децата да го практикуват. Адмирирам родителите, които насърчават децата си да са активни и възпитават у тях любовта към спорта.

Красивата България

Обичам да летувам на нашето море. Много пъти съм казвал, че тук в България има места, които си заслужава да бъдат видени, а и не само. След спечелването на Европейска столица на културата от прекрасния Пловдив, се надявам, че още красиви места ще намерят своето признание в световен мащаб.

Явно все пак България става все по-популярна дестинация, което може само да ни радва. Още едно неземно кътче получи своето признание и това е едно от моите любими мета за почивка и Релакс, а именно плажа Болата. Той заема 16-то място в класацията на сайт за пътувания European Best Destinations. Според мен заслужава по- предна позиция, но и това си е постижение. Почти всяко лято със семейството ми се стараем да посетим този плаж. Наистина си заслужава. Друго мое любимо място се намира в непосредствена близост до този уникален плаж и това е нос Калиакра, заедно се превръщат в моя земен Рай. Златната пясъчна ивица, синьото море, плитките води и безумно красивата гледка от крепостта са най-невероятното нещо, което може да изпита един човек. Единственото нещо, което ме натъжава е като всичко българско, самите ни унищожаваме това, което природата ни е дала. Миналата година успяхме отново да посетим този прекрасен плаж, извадихме късмет, понеже заваля и накара всички хора да се разотидат, а ние като по-търпеливи дочакахме да спре дъжда. Останахме сами с морето, беше величествено. Водата беше топла, а дъжда освежи въздуха. След като излязох от делириума, осъзнах, че навсякъде има мръсотия, оставена от къмпингуващите. Бях много разочарован, защото самите ние не уважаваме това, което имаме и не пазим това, което природата ни подарява. Не знам кога ще станем по-отговорни и ще спрем с тези безобразия. Ревем, че се застроява нашето море, а самите ние не пазим.

Все пак ще остана позитивен, надявам се любимото ми кътче след години да се класира на още по- предна позиция и да участва и в други класации.

Наказание за лошите

Всички знаем за Крумовите закони и честно казано, не е зле някои от тях да се актуализират и в днешно време, но доста голяма част от населението трябва да бъде наказано.

Лично аз смятам, че е добре да се затегнат мерките и глобите относно прегрешилите. В България никой не спазва правилата, знаят че процедурите са мудни, а и незнайно как на фона на ниските заплати и вечното оплакване, че нямаме пари, една глоба от 500 лева, не е проблем за сънародниците ни. Секунда невнимание и оставаш без портфейл или телефон. Не се спазват дори правилата по пътищата, а какво остава за това да не бъдеш лош? Много странно обаче как в чужбина изведнъж ставаме най-цивилизованите граждани? Значи там може, а тук на родна земя не? Не разбирам логиката на хората. Миналата година бяхме на почивка в Гърция, там хората оставят отключено, нямат огради, нямат СОТ, оставят си вещите без надзор, защото законите там са строги, а най-интересното е че никой не смее да бара чужда собственост. Не съм аз човека, който ще подобри системата в цяла една държава, но все пак това не ми пречи да изкажа мнение. Наскоро четох за един кмет, който лично на мен ми стана много симпатичен с едно свое действие. Той се казва Андреа Коста и е градоначалник на малкото градче Лудзара. Там, той забранява да си лош. И то не говорим за толкова тежки престъпления като кражби, посегателство или нещо такова. Чисто и просто този симпатичен човек е забранил всякаква проява на злоба и омраза. Неговото наказание за всички, които обиждат е да четат книги или да посещават местния театър. Дори вече има наказан за прегрешението си, а кмета му е дал списък от книги, които виновникът трябва да прочете, а най-интересното е че той наистина е прочел някои от тях.

Културата е изключително важна в едно общество, адмирирам Андреа Коста и се надявам, че един ден навсякъде по Света може да се постигне нещо подобно. Интелигентните хора, не биха дръзнали да посягат към чуждото и да обиждат, а кое може да обогати интелектуално някого, ако не културата?

Няма нищо по-хубаво от лошото време, ама не и в България

Здравейте, приятели!
Зимата е в разгара си и по мои скромни наблюдения лошото време винаги ни сюрпризира: неизчистени от сняг улици, закъснели коли на градския транспорт и т.н. Като махнем досадното чистене на автомобили и гаражи от сняг и високите сметки за ток, изобщо не ме бърка навън дали трещи, духа или вали. Дори напротив: няма нищо по-хубаво от лошото време, което ни позволява да изпаднем в себепознавателна меланхолия.
Днес именно в такова едно настроение съм и аз, разсъждавайки върху нещата от живота. Мисля си, че утре е петък (!!!), след 11 дни е Бъдни вечер, а после идват Коледа (цели 3 дни, обичам тежките маси!) и Нова година. Декември месец да е цяла година, ако може.
Анализирайки така философски и екзистенциално, внезапно усмивката ми отстъпва място пред опънатите като струна устни, когато разберем, че половинката си е харесала поредните "уникални и последни за тази година" чифт обувки или тъщата идва на гости, защото много се била затъжила за нас (2 седмици са си цифра, определено, спор няма).
Та мислите ми продължават в насока: "Ти хубаво обичаш мрачното време, ама даваш ли си сметка какво се случва със съгражданите ти в такъв момента?" Отговарям си: "Момент като всички други, какво толкова. И без това голяма част от българите обичат да отговарят на "Добър ден!" с "Какво му е доброто?" А моето вътрешно "Аз" продължава настойчиво: "Не, не, спомни си какво става навън, когато вали дъжд или сняг."
Спомних си, ужас! :(
Блъскане с чадъри, шофьори, които искрено вярват, че водата в локвите по улиците остава статична, независимо от обстоятелствата и най-вече движенията, запушена канализация (незнайно как, обяснява ни се и този път от общината) и пр.
А после се питаме кога ще ги стигнем германците... Чисто и просто: никога. Ние с едното лошо време не можем да се оправим. Вървим вглъбени в проблемите си, здраво стиснали чадърите и храбро отстоявайки посоката на траекторията си, категорично отказвайки да се изместим 3 см, за да може отсрщният да мине.
Не дай си, Боже, сняг да натрупа. Тогава разминаването по тесните пътечки става по-сложно и от взимане на изпит по висша математика: блъскане, бутане, а извинението е мираж. Даже вие трябва да се извините, че изобщо минавате оттам.
Няма нищо по-хубаво от лошото време, ама не и в България!

За първите места няма абонамент

Да ви кажа, още от ученическите години съм се чудил на такива хора, дето си мислят, че винаги и във всичко трябва да бъдат първи. Не ми изглеждат читави и нормални такива амбиции. Моето мнение е, че такава категория като първенец във всичко няма. Колкото и усилия и труд да полага човек в нещата, с които се занимава, няма как да е еднакво добър във всичко – или ще ти върви математиката, или литературата, или спортът. Защото трудът не е единственото условие за успех , трябва си и малко акъл или пък малко талант, заложби определени трябва да имаш – зависи за каква област става въпрос. Затова се зачудих много на реакцията на един много уважаван от мен човек – илюзиониста Астор. Като маг го знае цяла България и едва ли някой ще оспори първото му място в тази област. Тук обаче става въпрос не за майсторството му в магическото изкуство, а за участието му в кулинарното шоу “Черешката на тортата”. Класираха го съотборниците му, мисля, на трето или на четвърто място и той направи голяма трагедия от това. Започна да сипе огън и жупел. Винаги през живота си бил на първите места, в най-лошия случай на второ, ама на трето или пък на четвърто – никога. Ами то винаги в живота за всяко нещо си има първи път. Пък и абонаментна карта за първите места няма, ми се струва. Това, че си номер 1 в дадена област, не те прави автоматично първенец и във всички останали области от живота. За всяко ново занимание си трябват нови усилия и въпреки положените усилия никога няма пълна гаранция за успеха. Затова най-добре е човек, преди да се научи да изкачва стълбата към първите места, да се научи да ги губи с достойнство.

Шуробаджанащината

Здравейте! Поразмислих се оня ден, като гледах предаването “Нека говорят” с Росен Петров и по-специално дъщерята на Христо Стоичков, на която са поверили специална рубрика. Знаете, че и аз Емил Попович съм баща на една прекрасна малка принцеса, и се запитах ще може ли обикновен човек като мен да даде нормален старт в живота на детето си, да му създаде възможност за реализация, да му отвори някои вратички, а не да го остави да се блъска само, търсейки житейски път. Направило ли ви е впечатление как повечето известни хора в България пласират децата си – обикновено в сферата или изкуството, с които те се занимават. Не искам да издребнявам, някак не отива на мъж, затова няма да започна да изреждам имена, но повярвайте ми, списъкът ще се окаже доста дълъг. Не съм пътувал много и нямам наблюдения как е в другите страни, но от това, което съм чел, си мисля, че може би няма държава като нашата, в която шуробаджанащината и семействеността в смисъл на лансиране на роднини да е толкова широко застъпена. Ще кажете, че има логика в това – все пак талантът се предава, пък и семейната среда е много важна. Но при всички ли?! Единственото, което ме успокоява, е, че все пак животът си знае работата и рано или късно поставя нещата и хората по местата им. Затова си мисля, че вместо да се тревожа дали един ден дъщеря ми няма да ме обвини, че не съм известен и богат и не съм я подбутнал, най-добре е да я направя знаещ и можещ човек, пък да се надяваме, че останалото ще го свърши животът.