Ами сваляш я и си слагаш резервната, му отговарям аз. Да, но се оказва, че моят приятел дори нямал резервна гума, която да използва, за да я сложи и да се придвижи до някой читав волканизатор.
Ех, невольо, невольо, кога ли ще спрат да те викат хората на длъж и на шир, а ще се научат да мислят малко напред в бъдещето. Не можах естествено да изоставя приятеля си, като знам, че е попаднал в трудно положение. Запалих моята кола и тръгнах да му помагам. Сложихме една стара кърпена гума от моите и го изтеглих бавно до близък сервиз.
Какво се оказа там ли? Че всичките му гуми били за смяна. Напукани, изжулени, съсипани и чудно как не са станали на парцали все още. Приятелят ми си взе не четири, а пет чисто нови "обувки" за колата и веднага прибра едната в багажника, където й е мястото. Само се питам, трябваше ли да чака толкова време да се случи белята, за да се усети? Защо хората не могат понякога просто да мислят в перспектива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар