Подаръците – пари или преживяване?

Тъй като последните два месеца бяха изключително наситени откъм празненства и купуване на подаръци, се замислих колко всъщност средства отделих за закупуването на вещи. И не, не си мислете, че съм скръндза, просто ми се струва някак излишно да подаряваш неща, които рано или късно ще се захабят и ще трябва да се изхвърлят. Но тогава какъв е перфектният подарък?

Именно този въпрос си зададох при наближаването на следващия повод – Свети Валентин. За мен той е специален, защото трябва да избера най-подходящото и тематично нещо не за кого да е, а за половинката ми. Опитах се да си спомня разговорите ни, какво ѝ се искало да си купи, нуждае ли се от нещо конкретно… Но така и не ми изникна идея за подходящ, полезен или тематичен подарък.

Изведнъж видях промоциите в оптиките, които позволяват закупуването на два чифта слънчеви очила на цената на един. Едновременно изгодно и практично. Прекарах около 2 часа в един от тези магазини и осъзнах, че няма как да избера точните слънчеви очила на любимата си, защото различните модели стояха по коренно различен начин на всяко лице.

Така достигнах и до най-гениалното си хрумване – защо да ѝ подарявам вещ, като мога да я изненадам с преживяване. Ясно е, че емоцията от определени пътувания, екстремни спортове, забавления, остава в съзнанието и сърцето. Прегледах няколко приключенски сайта с интересни предложения, но накрая реших – тридневен поход в Родопите. Не ме мислете за луд, няма да спим на палатка и да се скитаме из планините. Всичко измислих – нощувките ще бъдат в традиционна родопска къща около местността Белинташ. Оттам се насочваме към Кръстова гора, Караджов камък и Ин кая. Тъй като сега времето е неподходящо, направих резервацията за месец май, така че да можем да обединим трите почивни дни около 24-ти.

Реших да напиша текст, който да описва виждането и представата ми за дните в планината. Изчислих всичко по часове и го оформих. След това посетих копирно студио, в което ми помогнаха с дизайна, и го разпечатахм. Подаръкът е готов и нямам търпение да настъпи 14-ти февруари. Приключенецът в мен също е развълнуван за порената емоция  с любим човек. Защо са ми вещи, щом имам свободата да споделям моменти?