Поздравленията не са това, което бяха

Тъй като наскоро имах рожден ден и получих много поздравителни адреси, забелязах една нова тенденция. Според моите виждания вече не е актуално да честитим празниците лично, а чрез различните социални мрежи. Щом си го публикувал в профила на някого и всички са го видели, то значи си си изпълнил мисията.

С носталгия поглеждам назад, когато получавахме картички с морски и солени целувки от морето и нашите близки. Малко по-напред във времето са и задължителните картички с дълги, дълбоки и сърцати пожелания. Те се прикрепяха към всеки подарък и често се чудихме дали са четното или нечетното допълнение към него.

В наши дни стана модерно да се поздравяваме с SMS-си с краткото „Честит рожден ден! Всичко най!“. Причината бе, че цените им бяха изключително високи. После преминахме на телефонни обаждания. Всъщност тях винаги ги е имало, но просто от стационарните се прехвърлиха на мобилните.

И така неусетно достигаме до днес. Вече изпращаме текстови съобщения чрез най-разнообразни приложения. Опциите ни са много и хубавото е, че към всяка от тях освен пожелание, може да добавиш и визуален ефект. Тенденцията провокира и създаване на подобни анимирани послания и в самите социални мрежи. Някои от тях даже са с текст и не се налага да мислиш, а само да натиснеш и споделиш. Леко е сконфузен моментът, когато и друг като теб избере същото пожелание. Също толкова неприятно е и да получиш препратен файл с една онлайн картичка.

Затова аз питам къде остана личното? Защо ще искаш да поздравиш някого и да му пожелаеш всичко най-добро, когато дори не го мислиш и чувстваш? С натискането на бутона, за да спестим няколко минути време, някак сме забравили да поздравяваме чистосърдечно. Аз пък ще продължавам да пиша дълги послания – на хартия или на съобщения, и ще се честитя както намирам за добре.  

Пътуване с автобус

Заглавието ми по никакъв начин няма да ви заинтригува, дори може би ще си кажете, че какво му е странното на пътуването. Но всъщност аз не бях пътувал от много време с автобус и за мен си беше изненадващо.

В студентските ми години много често използвах услугите на междуградските автобусни линии. Нямах възможност за собствен автомобил, затова често се качвах на автобуси. Почти всеки път, когато ми се налагаше да пътувам, цената беше с един лев нагоре, а като кажеш че си студен ту ти взимат с два лева по-малко, ту с един, общо взето никой не знае каква е реалната цена на билета. Скоро ми се наложи да използвам отново автобус при едно служебно пътуване. Общо взето, автобусът беше препълнен, шофьора говореше почти през целия път по телефона, а жегата и прекалено многото хора правиха пътуването още по-непоносимо, но това не е от значение. В социалните мрежи, в една от затворен тип, в която будни граждани споделят неволите в нашата държава, една дама беше споделила случай, в който на ценоразписа билета е отбелязан, че струва една сума, а когато се е качила в автобуса не й върнали ресто от 1 лев. Казали й, че цените са стари. Въпросът тук не опира в този един лев, а в отношението на хората, толкова ли струваме, това ли искаме да покажем на младото поколение, че можем да лъжем както си искаме за 1 лев. Доста е обидно, защото това поведение показва, че обществото ни деградира и няма никакви ценности и никакви задръжки, щом лъжеш за такава сума, на какво ли си способен за 100 лева? Тъжно, но факт.

Ще завърша позитивно, надявам се че това е единичен случай и не това поведение е определящо за българина. Вярвам, че доброто, в крайна сметка ще възтържествува.