Изминалата събота вечер бе знаменита за един български състезател и за целия български народ. Това бе боксовата гала вечер, която включваше двубоя в тежка категория за световната титла между Джошуа и Пулев. Само по себе си подобно събитие е успех, но какво всъщност донесе след себе си?
Аз също бях от тези българи, които си намериха платформа в интернет, за да проследя мача. Не ми допадна идеята, че срещата няма да се предава по телевизиите ни. Но като се има предвид фактът, че всичко е пари и телевизионните права не са изключение, то няма защо да се сърдим. Аз не претендирам, че разбирам от бокс и затова в следващите редове няма да коментирам толкова самите състезатели, а по-скоро поведение, реакции и последици.
Искрено уважавам успехите на Кубрат Пулев. Несъмнено той пише новата спорта история на България и ще остави трайни следи в бокса. Самият факт, че за втори път достига до мач за световната титла е невероятен. Но вместо това действие да донесе повече позитиви за страната ни и за него като състезател, като че ли се получи точно обратното.
Пределно ясно ми е, че закачките и нападките на кантарите са искани от организаторите, за да се предизвика интерес, а оттам ще се повишат и залозите на букмейкърите. Така че подобно поведение преди двубоя за мен е приемливо. Но определено не мога да повярвам как след нокдаун нашият състезател започна да се смее, как се скри в ъгъла и бяга с гръб. А след това започна да твърди, че е бил болен и не е тренирал и че иска реванш.
Предполагам, че много от вас няма да се съгласят с моето мнение, но все пак то си е мое. Кубрат не спечели и това не го прави по-малко успял. Неговите негативи се коренят в това, че не признава загубите си и не се поучава. А именно това рефлектира негативно и влия на всичките му фенове и сънародници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар