Днес пак ще засегна темата за българската музика, но ентусиазмът ми този път е помрачен от събитие, за което съвсем наскоро разбрах. Става въпрос за участието на Любо (без "ТЕ") в столичния пиано бар "Арабат", където част от посетителите са се отнесли абсурдно с певеца.
Накратко историята за тези, които все още не са погнусени. Любо си излиза на сцената, с присъщата усмивка, позитивно присъствие и настроение.
Изпълнява няколко парчета, след което учтиво моли от сцената момчетата, които го "опипват", просто да престанат. По-късно става ясно, че въпросните "момчета" са дебеловрати мутрагени, които следват с наивната си селска душичка поверието, че мъж, който не пее чалга, е гей (и който не се облича в тениски и дънки, нашарени от горе до долу с надписи Dolce & Gabana, Versace, Armani и т.н.) Следват заплахи за саморазправа от същите. Любо не може да понесе повече подобно поведение и обявява, че напуска заведението, в което е бил за пръв и последен път. Най-смущаващото в случая е, че никой от пресонала, било то охрана или управа, не се намесва.
Любо, с присъщата си тактичност и добро възпитание, така и не е коментирал до този момент публично случката. Из интернет пространството обаче непрестанно се появяват нови и нови материали, подкрепящи с двер ръце певеца.
И този текст е своеобразна подкрепа към Любо, към хубавата българска музика, към стойностното в родната действителност, към културата ни, към вярата, че не всичко е пари, евтини жени и скъпи коли, към надеждата, че народът ни ще се опомни и салфетките ще се употребяват по предназначение.
* * *
Любо, ние сме с теб!
