Видатокс – надежда за онкоболните у нас

През месец октомври у нас се състояло официалното представяне на широкоразпространеното по цял свят лекарство „Видатокс“. На пресконференцията приръствали посланикът на Куба, н. пр. Тересита Капоте, директорът на лабораторията производител, д-р Линарес, началникът на лаборатории за клинични изследвания на „Лабиофам“, д-р Мариела-Маргарита Гевара Гарсия, български медици, бизнесменът Светльо Кантарджиев, председателят на фондацията разпространител „Неогенезис“, Елена Банова.

Лекарството „Видатокс“ е уникално по рода си и се произвежда от отровата на скорпион от вида 'Rhopalurus junceus'. Насекомото обитава единствено територията на Куба, затова д-р Фабио де Хесус Линарес предупреждава, че пациентите трябва да търсят оригиналния медикамент за постигане на желания резултат.

Случаите на онкозаболявания нарастват, допълва д-р Гарсия. Тя подчертава, че ракът е многофакторно заболяване, което се влияе от наследствена обремененост, хранителен режим, вредни навици, околна среда и др. Изключително важен фактор е стресът, който благоприятства образуването на ракови клетки.

Отровата от син скорпион може да бъде използвана както при начален стадий на заболяването, така и при по-напреднал, т. нар. „палиативен“, когато болката е много по-силна. Д-р Линарес подчертава, че клиничните наблюдения, проведени от „Лабиофам“ в продължение на 15 години, доказват, че „Видатокс“ съдейства за удължаване на живота и има силен обезболяващ ефект.

Докторът споделя, че на собствената му майка преди 4 години са поставили диагноза „Рак на гърдата“ в момент, когато коварното заболяване е стигнало до образуване на метастази. Днес благодарение на успешната комбинация от традиционна медицина и отровата от кубински син скорпион, жената е добре, като при химиотерапията не са се появили никакви странични ефекти.

(Не)позитивно за българската музика

Днес пак ще засегна темата за българската музика, но ентусиазмът ми този път е помрачен от събитие, за което съвсем наскоро разбрах. Става въпрос за участието на Любо (без "ТЕ") в столичния пиано бар "Арабат", където част от посетителите са се отнесли абсурдно с певеца.
Накратко историята за тези, които все още не са погнусени. Любо си излиза на сцената, с присъщата усмивка, позитивно присъствие и настроение.

Изпълнява няколко парчета, след което учтиво моли от сцената момчетата, които го "опипват", просто да престанат. По-късно става ясно, че въпросните "момчета" са дебеловрати мутрагени, които следват с наивната си селска душичка поверието, че мъж, който не пее чалга, е гей (и който не се облича в тениски и дънки, нашарени от горе до долу с надписи Dolce & Gabana, Versace, Armani и т.н.) Следват заплахи за саморазправа от същите. Любо не може да понесе повече подобно поведение и обявява, че напуска заведението, в което е бил за пръв и последен път. Най-смущаващото в случая е, че никой от пресонала, било то охрана или управа, не се намесва.
Любо, с присъщата си тактичност и добро възпитание, така и не е коментирал до този момент публично случката. Из интернет пространството обаче непрестанно се появяват нови и нови материали, подкрепящи с двер ръце певеца.
И този текст е своеобразна подкрепа към Любо, към хубавата българска музика, към стойностното в родната действителност, към културата ни, към вярата, че не всичко е пари, евтини жени и скъпи коли, към надеждата, че народът ни ще се опомни и салфетките ще се употребяват по предназначение.

* * *

Любо, ние сме с теб!

Възход на българската музика

След като преди време си говорехме за Възраждането на родния тенис, днес е време да обърнем глава към българската поп сцена, защото през последните 1-2 години там се наблюдава същински Европейски Ренесанс.
Графа, Мария Илиева, Любо, Маги Джанаварова, Лора Караджова, 100 кила, Бобо, Преслава Мръвкова, Криско, Кристо... абе истинска армия! :) И най-хубавото е, че парчетата наистина си ги бива: имат модерно звучене, достойна конкуренция на световните хитове са, а и осезаемо публиката ги възприема изключително положително.
Така например страхотно готино ми стана миналата седмица, когато посетих известен софийски бар, в който се пуска денс, поп и хаус музика. В момента, в който диджеят смени от американси хип-хоп и завъртя "Оставам тук" на Лора и Кристо, целият дансинг се напълни и хората крещяха с все сила (и усмивка) текста на песента.
Искрено се надявам тази тенденция да достига нови висоти и да се превърне в традиция, защото е истинска гордост за ушите (и сърцето) да чуеш нещо свежо и българско в ефир. Вярно, че пазарът ни е малък за производство от ранга на американското или британското напрмер, но за духовното развитие на една страна се съди по културния продукт, който тя произвежда.
А Лили Иванова, Васил Найденов, Паша Христова и още, и още родни светила са доказали многократно колко добри "производители" сме! :)

Порно или да?!

Вярно е, че сексът продава и винаги е бил водеща сила в шоу бизнеса, но накъде отива светът, след като масово българските нощни заведения започнаха да включват в програмите си секс на живо? Груба, пошла, гнусна, животинска демонстрация на полов акт между мъж и жена, пияни и предрусали до смърт! Гледка, покъртителна и отблъскваща с безкрайно неестетичните си измерения. Като бонус посетителите на нощното заведение имат възможност да се включат във въпросната програма, а доброволци не липсват.

Явно хората вече съвсем са забравили интимната страна на секса и са готови да спят с абсолютно непознат/а на сцена, пред публика; явно порно индустрията завладява света с пълна сила. В политиката, в музиката, в образованието, на малкия екран... порно, порно и пак порно. Тогава защо ли се учудваме, че всяко следващо поколение живее с все по-извратени представи за света?
Порно или да?! Това е въпросът...

Подходящият избор на гаражни врати = изпит по висша математика

 Преди си мислех, че най-трудната част по идеята за личен гараж е набавянето на необходимите финанси. Пестиш от закуски, не си купуваш "Плейбой" или "Максим", пиеш 4, а не 5 бири... Шегувам се, разбира се. :)
Когато се наложи да сменя вратите обаче, тъй като старите се оказаха горе-долу мой набор, та рискувах вместо да спрат неприятели, напротив, да ги приветстват с "Добре дошли!", задачата по намиране на най-изгодният и надежден вариант ми костваше почти същите усилия, както взимането на изпита по висша математика в университета.
Първо се допитах до приятели и познати. Някои от тях изобщо не знаеха с какъв механизъм се задвижват техните врати за гараж. Други започнаха да философстват за какво ми били нови врати. Все пак се намериха и такива, които да споделят адекватен опит, посочвайки гаражни врати дело на Secdoor.
Посърфирах из интернет, за да проверя и други мнения по темата. За мое щастие, фирма Secdoor се оказа с над 14-годишен опит на родния пазар. Друг фактор също ме спечели на тяхна страна: партньорство със западноевропейски фирми (така де, ние, българите, винаги се впечатляваме, като чуем "Запада" :P ) и международни сертификати за качество.
И те така. Пичовете ми сложиха новите врати за нула време. Вече месец съм с тях и засега съм много доволен. Да видим и занапред, макар че аз съм фен на максимата "Най-доброто предстои!" :)

Възход на българския тенис

Ама толкова хубаво ми става, когато родните спортисти вършат чудеса от храброст! След страхотните мачове на бългрските национали по волейбол в събота и неделя, когато Аржентина бе победена от нашите лъвове, чудесни изненади ни поднесоха и страхотните тенисисти Цвети Пиронкова и Григор Димитров.

Гришата показва страхотен хъс, самочувствие, дух, а и няма как да не му свалим шапка, че освен номер 1 в мъжката ранглиста, Джокович, водачката сред дамите, Мария Шарапова, също е победена от чара на Димитров. Голямо бъдеще очаква Григор, стига да не се самозабрави и да бъде послеователен в усилията и сърцето си, които влага на корта.

А за Цвети или хубаво, или нищо! Ама как пък да не е хубаво, при положение, че Пиронкова е такъв голям сладур и толкова земна, че дори лошите й мачове, които напоследък са все по-голяма рядкост, са белязани със силен дух, старание и чар. Четох преди няколко дни нейно интервю пред "Дейли Мейл", в което тенисистката казва, че последното нещо, което би похапнала, са салата с краве сирене и мусака, след което уточнява, че цитираните ястия са изключително популярни в България. По принцип съм забелязал, че Цвети говори с голяма любов и уважение за родината си, макар всички да сме наясно през какви трудности преминват таланти като нея, когато се готвят тук, където спортът е сред последните приоритети на държавата.
Нека пожелаем успех на нея и Григор! Защото техният успех е наша радост!

Забравете за потниците, мъже!

  Времето се постопли и веднага на хоризонта се появиха т.нар. "крокодили" от мъжки и женски пол. Не ме разбирайте погрешно, не съдя хората по външността и никога не съм страдал от предразсъдъци и скрупули в тази насока. Крокодилите за мен са същества, които не умеят да подбират облеклото според фигурата си, възрастта и други показатели.
Така например всеки от вас е ставал свидетел на нелицеприятната гледка: жена над 50-те с минижуп, закръглена дама с впити дрехи и (любимото ми) мъж с потник от трико.
Няма как да вмъкна емотиконка тук, че се пляскам по челото, затова го изписвам, да се знае, правя го. :)
Мъже, очертаващите потници са за мацките. На нас биха ни свършили работа единствено в гимнастическия салон или под завивките, и то когато заспиваме тъжно и сиротно сами там. Забравете за изрязаните и впити трика, ако ще и Херкулес да сте. Да не говорим, че мадамите също не си падат по подобна гледка.
Раздърпаните и неглиже потници са друго нещо,те стоят някак по-мъжкарски и секси (това пак от приятелки съм го чувал) :)