Маху – третият пол от векове

От последното десетилетие изключително много се заговори за ЛГБТ общността и за хората, които се определят като небинарни. За повечето от нас това са теми табу и не сме отворени да коментирани, а ками ли да ни се случат. Всъщност това не е ново явление, което трябва да ни притеснява, защото е съществувало векове назад. А за това са доказателство „маху“.

„Маху“ е култура на остров Таити. Тя е зародена още откакто има население там, което носи древното изкуство на Хавайските острови. Маху били свещеници, учители и отглеждали децата, за да ги научат на ценности и на живот спрямо природата. Те са миролюбиви и обикновено се обличали в бляскави елементи. Затова се отличавали от населението и на тях се гледало с почит.

Относно половата си ориентация, маху били и все още са доста извисени. Смятат, че душата е много повече от обвивка на мъж или на жена. Обикновено обаче маху са мъже, които имат женствени маниери или черти. Някои историци дори описват, че те са хермафродите и затова не могат да определят пола има.

До началото на 18-и век маху живеели спокойно на Таити и Хавай, но колонизаторите се опитали да унищожат тяхната култура. Затова се обединили в общности, които са отдалечени от големите населени места и спокойно предават мирогледа си за неограничен свят и на своите потомци.

Мисля, че имаше съвременна изложба от фотографии, която показваше хората от третия пол към днешна дата. Може да проверите и да се запознаете с тях, дори и само от дисплея. А относно съвременната дискусия за това дали трябва да имаш пол или не – не е ли по-важно какъв човек си и какво даваш на света?

Прави ли бяха мис-ките?

Всеки един от нас поне веднъж в живота си е гледал конкурс за красота. Те бяха изключително актуални през предишните десетилетия и показваха смесването на красота с интелект. За разлика от сега, когато е някаква комбинация между ботокс и самочувствие без покритие. През годините на тези конкурси се наложи и един стереотип – че мис-ките най-много искат световен мир. 

На всички тази фраза ни изглеждаше много прозаична и смешна, дори подигравателна. Може би защото не влагахме истински смисъл в нея. Сега обаче се налага да погледнем на мира с нови очи, когато е съвсем близо до нас и се подготвя може би следващата опустошителна война с много бежанци. Така че прави ли бяха мис-ките да желаят мир по целия цвят?

Всъщност войни има постоянно – имало е и ще има. Но тя някак все беше далеч от нас. Случваше се в Близкия Изток, на други континенти и с други раси. Мислихме си, че ние тук в Европа сме цивилизацията, която служи за пример в целия свят. Но оказа се сме грешали и сега сме в центъра на огромен конфликт, който няма как да не рефлектира върху живота ни.

Тъкмо си мислихме, че пандемията отминава и е време да вкараме живота в нормата, то идва нова заплаха. Съчетанието между война и болест - и физическа, и духовна, е най-страшното, което може да ни се случи. Поради тази причина трябва да се замислим върху действията си и да се помолим дипломацията и разумът да надделеят.

Може би трябва да си призная, че и аз съм се подигравал за световния мир на дамите от конкурсите за красота. Сега вече си давам сметка, че е било само, защото не съм оценявал какво имам. Мисля, че и те самите не са го приемали като висша цел, но поне са го прокламирали и са насочвали натам. Нека сега да се вслушаме.

Можем ли да благославяме?

За много години! За много и добри години пожелавам аз. Но за да се сбъдне моето желание от сърце, то трябва всички да положим грижи. Вие какво правите, за да превърнете ако не света, то поне дома си в по-прекрасно място? А може ли да разширите обсега си на действие и да сте добронамерени към всичко, дори и към лошото? Тоест можете ли да благославяте?

Към всички тези въпроси ме насочи мой приятел и мъдрец – Георги Изворски. Някои от вас може да следват страницата и канала му в социалните мрежи. Но няма да обръщам внимание толкова на личността му, колкото на философските и чисто човешки теми, към които насочи вниманието ми при последните ни разговори.

Изворски ми разказа една история за себе си. Преди години той е бил съвсем друг човек и лесно се е ядосвал. Често, когато някой автомобил му засече пътя, той надувал клаксона и го псувал. Това е типично действие на поне 90% от нас. Но Георги осъзнал, че колкото повече нервничи, толкова повече животът го поставя в такива ситуации. 

Накрая променил стратегията. Вместо да изрича обидни думи, той ги дарявал с „жив, здрав и благословен“. Така не само, че балансирал себе си, но и неприятните случки с автомобилни нарушения драстично намалели. Затова и Изворски решил да приложи практиката към всичко, което го нервира. Определено се е справил добре, защото вече е толкова спокоен и благ. Чак ти е драго и разтоварващо да говориш с него.

Днес ви провокирам с тези истински истории и ви предизвиквам да ги приложите. Ето, началото на 2022 сме и е чудесно време за промяна и за научаване на нови умения. А благославянето, според мен ще помогне и на нас, и на останалите. 

Късно ли е за… брекети

Когато вече сме на прага да посрещнем още една година от живота си, е време да си зададем и някои въпроси. Щастлив ли съм? Какво постигнах? Какво искам още да постигна? Достатъчно добър ли съм? Какво мога да подобря в себе си? Гарантирам ви, че за тези питания няма ограничения от възраст и прочие.

На база въпросите, които отправих към себе си, реших, че е време да преглътна страха и да направя така желана от мен промяна. Тя няма да бъде свързана с работа, жилище, автомобил, а със самоусъвършенстване. Сигурно сте чували много подобни трансформации, но моята няма да е точно духовна.

Аз вярвам, че човек трябва преди всичко да се чувства добре в „кожата си“. А при мен това усещане понякога се губеше, защото не можех да покажа усмивката си. Причината не е от наличие на депресия или подобни. Най-просто казано, зъбите ми не са прави и всяка усмивка за мен представляваше дискомфорт какво ще кажат другите. Зная, че не трябва да мисля в тази посока, но се случваше.

Реших, че вече е крайно време да сложа край на тази сага и въпреки годините ми, ще сложа брекети. След консултация с ортодонт се оказа, че трябва да ги нося година и няколко месеца, зависи от темпа на прогрес. Периодът не е много за сметка на сумата, която трябва да се инвестира. Въпреки това съм решен на тази крачка.

Надявам се при посрещането на следващата нова година вече да съм по-уверен в себе си. Едни зъби или брекети не могат да попречат или спомогнат толкова за усещането, но пък са добра отправна точка за надграждане. И само да попитам – има ли и други над 30 години, които желаят да влязат в клуба на брекетите с мен?

Кога да украсим за Коледа

Всяка година дилемите около празниците се повтарят. Кога да започнеш с купуването на подаръци, кога ще е най-изгодно, кога да украся, кога да сготвя, да случиш ли пак познатите песни? Питания много и все се въртят същите отговори. А за мен всичко започва от украсата и внасянето на коледния дух. 

Може би точно затова ми се иска в края на ноември да усетя магията на дните и да преобразя всичко у дома с клонки, светлинки и червени панделки. В Щатите зная, че го правят още след Деня на благодарността, който е последният четвъртък от единадесетия месец. На мен тази идея много ми допада и смятам, че носи добро настроение на всички.

Зная обаче, че някои хора няма да разберат това мое виждане и ще кажат, че съм луд да украсявам толкова рано. А и още повече, че и мъж споделя подобна информация. Истината обаче се крие в нещо много просто – всеки трябва да прави това, което го кара да бъде щастлив. Затова ако включването на по-ранни коледни елементи у дома ме кара да се усмихвам, то ще го направя.

Следващата стъпка е покупката на подаръци. За някои хора това е изборът на скъпи изненади, които уж да стоплят сърцето. Да, може би взимането на нещо с висока стойност няма да посилно на получателя и ще го изненада. Ала истината е, че няма по-мил подарък от този, който разкрива познаване и изразява благодарност.

Така че този текст ще го завърша с мисълта ми, че празниците не са клише, а ние ги превръщаме в такова. Тук няма правилно или грешно, щом хората са щастливи. Дали още ноември или декември ще празнуваш Коледа е без значение, щом в сърцето си си добър през цялта година. 

Новият Супермен

Няма човек, който да не е чувал за Супермен – комикс героят, който не веднъж е спасявал света. Въпреки че се появява като образ през 1933 г., все още вълнува малки и големи. И тъй като вече столетие е преминал през всякакви сюжети и действия, е време за промяна. На хоризонта вече изгрява нова звезда и това е наследникът на този супер герой. 

Образът на сина на Супермен, носещ именото Джон Кларк, ще е типичен представител на новото хилядолетие. Той ще бъде също толкова силен, но това, което втрещи част от света или поне в България, бе сексуалността му. Кен младши ще бъде бисексуален и ще се има гаджета както момичета, така и момчета. 

Криейтив екипът на новия Супермен смятат, че това е абсолютно съвременна черта и че те искат героят да е максимално реалистичен. Но това им донесе много заплахи, някои от тях и смъртни, от недоброжелатели на LGBT общностите. А и коментарите по много световни издания не бяха съвсем ласкави, а по-скоро любопитни за това как изглежда съвременният младеж в очите на екипа. 

Аз съм на мнение, че подобно представяне на Супермен младши е малко объркващо за децата. Те така или иначе получават всевъзможна информация за сексуалността и започват да се питат от кои са. Но пък и виждам, че екипът просто не е измислил друг начин, по който да разграничи баща и син с разлика едно столетие. 

Въпреки всичко, оставям предразсъдъците настрана и съм отворен да видя супер героя с подкрепа от младото му копие. Дали и в комикса, и във филма ще се набляга толкова на сексуалността, не мога да знам. Може пък всичко да е било, за да се вдигне малко повече шум и изданията да са все по-желани сред обществото.

И сърцето си има ден

Сърце – дума с толкова много любов. Всички знаем, че това е движещият орган в нашето тяло, който изпомпва кръвта ни. В поетичните произведения е свърза с най-невероятното чувство, което може да изпитаме – любовта. Затова и често казваме, че всяко заболяване, е в следствие на някакво душевно терзание. А знаем ли как да опазим сърцето си наистина, за да е здраво то и целият ни организъм?

Сега няма да развивам философски теми за емоционална зрялост. Ще се опитам в следващите редове да ви дам малко повече информация относно превенцията за здравето на най-важния ни орган. Защото здравото сърце означава пълноценен живот. 

Започвам от редовното измерване на кръвното налягане. То е важно не само за хора със заболявания и след средната възраст, но и за по-малките. Обикновено честите промени в границите са знак за наличие на някакъв проблем. Все пак е изходна точка, от която може да се изходи. А като още един жокер, ви казвам, че и много от по-новите апарати имат технологии, проследяващи различни аритмии и дори прединсултни състояния.

Сърцето ни е свързано и с правилната диета. Приемът трябва да е на разнородна храна, без ограничения. Но менюто не бива да изобилства от захар, която в комбинация със стрес, да доведе до предиабетно състояние. Не бива и солата, и храните с натрий да изобилстват, за да не се повиши кръвното налягане. Зелените храни и домашно приготвени гозби са златната среда.

Движението е фактор, помагащ не само на сърцето, но и на всички други органи. Средно на ден трябва да изминаваме от 8 до 10 хил. крачки. Наличието на телефон или часовник, който да ги отброява, е иновация, помагаща да следим здравето си. Така ако много изоставаме от нормата, може да намерим още време за движение.

Трябва да чуваме сърцето си не само на неговия Световен ден – 29 септември, но и всеки друг ден. Бъдете отговорни към себе си и чуйте най-прекрасното туп-туп!