Светльо Кантарджиев и Ню Медиа Груп помагат на родителите в проблема с нечетящите деца

Една от тенденциите у нас, която силно ме смущава, е липсата на интерес към книгата от страна на децата. Видео и електронни игри, компютри, телевизия, интернет... всичко им е е по-интересно от цветните страници, които ни карат да мечтаем.

Въпрос на мързел, на мода или на нежелание на родителите (което се обяснява с „Нямам време!“ или „Да прави каквото ще!“) е тази словесна апатия, не мога да разбера. И говоря за детските книжки, не за „тухли“ като „Под игото“, „Тютюн“, „Граф Монте Кристо“ и т.н.

Ето например съвсем наскоро момченцето на мой приятел се разрева, че са му  купили книжката „Хензел и Гретел“ на издателството на Светльо Кантарджиев,  „Ню Медиа Груп“, а не са го завели на кино, където лентата била 3D. В момента обаче, в който се докосна до приказните страници, по които всичко бе изпипано до последния детайл, малчуганът забрави за филма. Разбира се, необходими бяха 30 мин. обстоятелствени пояснения от страна на моя приятел, през които той обясняваше за ползите от четенето.

                                                        * * *

Родители, моля ви, отделяйте повече време на децата си за четене заедно: така заедно ще помечтаете, ще им покажете, че книжките ни пренасят във вълшебни царства и далечни земи, ще откривате добрите и лошите герои.

Да не говорим, че детската книжка ще ви излезе много по-евтино забавление за децата, отколкото игра за X Box или PlayStation. 

R.I.P Gangnam Style, welcome Harlem Shake!

Със скръб съобщаваме, че Gangnam Style отстъпи по популярност и увличане на публиката пред  Harlem Shake. Може би сте гледали масовите видеа, в които задължително има гол мъж някъде измежду тълпата, някой е с маска на животно, хореогрфията заема висоти, достойни за Мулен Руж, и обезателно всеки клати телесната си маса като за последно. Ако не сте, сверете си часовника или слезте от луната.
Цял свят лудна по Харлем Шейка, като в Youtube откриваме предожения от самия отбор на Бербатов "Фулъм". Шапка свалям на Митко като футболист, ама хич го няма в танците и творчеството. Футболни отбори, офиси на големи компании, университети и училища, от 15 до 75-годишни се включиха в заснемането на видеа към въпросното парче.
В България учителят по английски Христо Данев от езикова гимназия в Пловдив се опита да докаже, че българите наистина сме отворени, толерантни, с модерно мислене и бла-бла, както твърдим и тръбим по света и у нас, ама не му се получи. Т.е., да, клипчето стана готино, но последва уволнение, защото в него имало "сексуални сцени" и "ученици, които пушат". Ами те така или иначе си пушат и цигарите са им най-малкият проблем като цяло.
Та мисълта ми беше друга: какво мотивира хората да се правят на палячовци в най-добрия смисъл на думата, защото, както знаете, аз съм твърдо за всичко, което ни сплотява и прави по-щастливи, следователно по-добри? Дали трите дни слава в интернет? Или желанието да следваш модата? А може би стремежът към разчупване на стереотипите, защото последното нещо, което си представяте, че се прави в офис, е полугол и луд танц?
Аз лично си обяснявам манията по подскачащия кореец и последвалата шейк вълна така: на света му писна от глупави пози и напудрени лица, които са "звезди". Публиката иска сама да си свети и да се забавлява, не са й нужни други небесни тела.
Хубав и шантав ден от мен (пък ако е и под звуците на Харлем Шейк, качете видеото, моля! :)