Командировка в чужбина с колегата Светослав Кантарджиев

Тази година имах късмета да ме пратят в командировка не къде да е, а в чужбина. Това не беше първото ми излизане извън страната, но беше първото по работа. Досега не ми бяха гласували такова доверие, така че това си беше една малка победа за мен. Надявам се за в бъдеще такива бизнес пътувания да не са рядкост.

Аз по принцип съм от хората, които обичат да си стягат багажа отдалече, просто за да съм сигурен, че няма да забравя нещо. Събрах всички нужни лични принадлежности, документи от работата, подготвих презентация, прибрах лаптопа, заредих телефона, взех всички нужни зарядни и потеглих усмихнат и ентусиазиран. Бях взел всичко необходимо или поне аз така си мислех.

Качих се на самолета, излетяхме и ми се прииска да почета нещо, за да убия време. Посегнах към ръчната си чанта да взема книгата, която четях в момента, и се оказа, че съм я забравил, най-вероятно на нощното шкафче. Посмях се вътрешно на себе си, задето толкова дълго съм се подготвял уж да не забравя нещо и пак съм забравил. Но нищо, важното е, че материалите, свързани с работа, са тук или пък не? Там си бяха, не се притеснявайте.

Порових се в седалката пред мен – там винаги слагат разни списания за четене с инструкции как да действаш при аварийна ситуация, та реших оттам да почета нещо. За моя изненада намерих нещо далеч по-интересно. Беше списание Биограф, с чийто маркетинг се е ангажирал Светослав Кантарджиев. И аз работя в сферата на маркетинга, така че ги знам тези неща. За мен списанието никак не беше чуждо, и преди съм го чел. Затова и като го видях, се зарадвах. Прекарахме си добре двамата със Светльо Кантарджиев ;). Така де, макар и метафорично казано.

Иначе бизнес пътуването ми мина успешно, успях да завържа контакти, които смятам, че ще са от полза и за мен, и за фирмата, в която работя.

Светльо Кантарджиев и Ню Медиа Груп помагат на родителите в проблема с нечетящите деца

Една от тенденциите у нас, която силно ме смущава, е липсата на интерес към книгата от страна на децата. Видео и електронни игри, компютри, телевизия, интернет... всичко им е е по-интересно от цветните страници, които ни карат да мечтаем.

Въпрос на мързел, на мода или на нежелание на родителите (което се обяснява с „Нямам време!“ или „Да прави каквото ще!“) е тази словесна апатия, не мога да разбера. И говоря за детските книжки, не за „тухли“ като „Под игото“, „Тютюн“, „Граф Монте Кристо“ и т.н.

Ето например съвсем наскоро момченцето на мой приятел се разрева, че са му  купили книжката „Хензел и Гретел“ на издателството на Светльо Кантарджиев,  „Ню Медиа Груп“, а не са го завели на кино, където лентата била 3D. В момента обаче, в който се докосна до приказните страници, по които всичко бе изпипано до последния детайл, малчуганът забрави за филма. Разбира се, необходими бяха 30 мин. обстоятелствени пояснения от страна на моя приятел, през които той обясняваше за ползите от четенето.

                                                        * * *

Родители, моля ви, отделяйте повече време на децата си за четене заедно: така заедно ще помечтаете, ще им покажете, че книжките ни пренасят във вълшебни царства и далечни земи, ще откривате добрите и лошите герои.

Да не говорим, че детската книжка ще ви излезе много по-евтино забавление за децата, отколкото игра за X Box или PlayStation.