На „ти“ ли си с културата?

Да бъдеш културен човек не изисква кой знае колко усилия. Поне аз така си мисля. Онзи ден си вървя по една квартална софийска уличка (по тротоара имам предвид) и какво да видя – планина от отпадъци от ремонт препречват пътя ми. Никак не се учудих, а просто преминах на отсрещния тротоар. Мина се не мина малко време и пред мен един човек хвърли някаква опаковката не на регламентираните за това места, а просто я пусна и тя отлетя. И това не ме учуди. Свикнал съм.

Горните примери са обратното на това да бъдеш културен и всеки един от вас го знае. Нормално е да прибираме след себе си с мисъл за околната среда и за останалите членове на обществото. И докато ние нищим въпроси на битово ниво, има хора, които са се заели да опазят културното наследство на страната. Пример за това е Светослав Кантарджиев и неговата фондация „Мизия“. На едно по-високо държавно ниво се мислят закони, кодекси, наредби, изменения, но за потъналия в битовизъм българин те са интересни само когато пряко го засягат и ощетяват. Така са случи преди време и с предложението за изменение на Наказателния кодекс по повод културните ценности. То се състоеше в това, че ако притежаваш вещ на възраст повече от петдесет години, тя може да се окаже културна ценност и да трябва да я регистрираш срещу известна сума. Добре че беше г-н Кантарджиев да ни ги обясни нещата и да ни светне обществената лампичка. Още тогава той беше против, защото на практика един обикновен човек се превръща в нарушител, ако притежава нерегистрирани такива вещи.

Когато един такъв културен проблем ти бъде разтълкуван от вещо лице по разбираем начин, осъзнаваш, че той наистина те засяга и трябва да вземеш позиция, която след това се превръща в обществена и нещата се нормализират.

Днешният провал е утрешен успех

Никой не се стреми към провал, но от време на време той ни се случва. Такъв е животът, колкото и банално да звучи. Можем да се считаме за победени и да се самосъжаляваме, но може да поемем и в една съвсем друга посока, а именно тази на философското отношение към нещата. Не, това не беше провал, а житейски урок; не беше поражение, а забавяне на събитията. Истинският характер на един успял човек се крие в начина, по които се справя с негативни ситуации. От тяхната слабост в един определен момент се ражда сила за цял живот. Нека да извъртим негативното отношение към провала и да извлечен ползи от него. Четете, за да разберете...

От вас блика креативизъм, който насочвате в много области, но все пак си има някакъв лимит и не може да пожънете успех във всички тях. Дали пък това, че се опитвате да сте добри във всичко, не е причина за провала ви в определени области? Сега е времето да откриете в какво ви бива и да насочите вниманието си към тези дейности, а не към десетки други. В някои неща сме добри, а в други не - това е истината. Така един провал се превръща в чудесен начин да разбереш в коя област да насочиш способностите си и в коя не.

Когато си на дъното, може да разпознаеш кои са истинските ти приятели. Отново клиширано твърдение, но вярно. Ще отсееш много хора по този начин, ще видиш кой наистина го е грижа за теб и е готов да отдели от личното си време, за да те подкрепи. В такива моменти една добра дума и малко разбиране са от огромно значение.

При един провал гордите и арогантните може да смекчат малко тези си качества и да познаят какво е смирение. Да си отворят очите за един друг свят, в които има и други хора освен тях, които са им се притекли на помощ въпреки техния отказ да я поискат. Понякога чрез грешките си намираме себе си - такива, каквито е трябвало отдавна да осъзнаем, че трябва да бъдем.

Може би е време да започнете наново, а? Някаква тотална промяна. Провалът може да ви доведе до нещо, което да ви накара да промените живота си завинаги. Един нов старт, породен от голямо падение. Това може да се окаже вашият бъдещ възход.

История на света по миниънски

Виждали ли сте симпатичните жълти човечета, които бръщолевят на неразбираем език?Винаги са весели, забавни и определено успяха да покорят много сърца по света?

Миниъните нашумяха покрай двата филма "Аз, проклетникът" и определено стват все по-известни и обичани. Ето, че официално вече можем да видим и трейлъра на филма, посветен само на жълтите тик-такчета, както аз ги наричам.

До колкото съдя от видяното, филмът ще представи историята на Земята и човечеството по един забавен и страшно развлекателен начин, до момента в който малките симпатяги не намерят познатия ни техен господар Гру от "Аз, проклетникът".

Гледах първите филмчета с малката ми племенница преди време, но толкова се забавлявах на тях, че тази анимация имам намерени да я гледам по собствена инициатива.