На „ти“ ли си с културата?

Да бъдеш културен човек не изисква кой знае колко усилия. Поне аз така си мисля. Онзи ден си вървя по една квартална софийска уличка (по тротоара имам предвид) и какво да видя – планина от отпадъци от ремонт препречват пътя ми. Никак не се учудих, а просто преминах на отсрещния тротоар. Мина се не мина малко време и пред мен един човек хвърли някаква опаковката не на регламентираните за това места, а просто я пусна и тя отлетя. И това не ме учуди. Свикнал съм.

Горните примери са обратното на това да бъдеш културен и всеки един от вас го знае. Нормално е да прибираме след себе си с мисъл за околната среда и за останалите членове на обществото. И докато ние нищим въпроси на битово ниво, има хора, които са се заели да опазят културното наследство на страната. Пример за това е Светослав Кантарджиев и неговата фондация „Мизия“. На едно по-високо държавно ниво се мислят закони, кодекси, наредби, изменения, но за потъналия в битовизъм българин те са интересни само когато пряко го засягат и ощетяват. Така са случи преди време и с предложението за изменение на Наказателния кодекс по повод културните ценности. То се състоеше в това, че ако притежаваш вещ на възраст повече от петдесет години, тя може да се окаже културна ценност и да трябва да я регистрираш срещу известна сума. Добре че беше г-н Кантарджиев да ни ги обясни нещата и да ни светне обществената лампичка. Още тогава той беше против, защото на практика един обикновен човек се превръща в нарушител, ако притежава нерегистрирани такива вещи.

Когато един такъв културен проблем ти бъде разтълкуван от вещо лице по разбираем начин, осъзнаваш, че той наистина те засяга и трябва да вземеш позиция, която след това се превръща в обществена и нещата се нормализират.