Много млади български семейства решават да потърсят щастието си в чужбина. На този етап това не учудва никого. Ето, че и мои приятели взеха това крайно решение. Те не само търсят едно по-добро бъдеще за себе си, но и мислят за по-доброто образование на децата си, защото в последно време нивото на образователната ни система силно е паднало, няма какво да се лъжем. Разбирам ги напълно.
Не е лесно да напуснеш всичко познато и да започнеш от нулата на едно ново място. Затова се изисква смелост, по мое мнение. Да събереш целия си живот само в два куфара е трудна задача. Самото решение са местене в друга държава се взима трудно. Бях свидетел на дългото умуване на нашите приятели и те наистина се опитаха да разкрият целия си потенциал, но не получиха заслуженото уважение насреща, а са способни да получат много повече и наистина желанието им да бъдат ценени за знанията им не беше неоправдано. Истината е, че тук работодателите рядко са със западни разбирания и това да показват, че ги е грижа за служителите им, било то по финансов или нефинансов начин, никак не им е приоритет.
Аз и съпругата ми ще останем с едно приятелско семейство по-малко, но щом те са решили, че е за тяхно добро, ние естествено ги подкрепяме. Такива са реалностите на живота – той те среща с едни хора съвсем неочаквано и по същия начин ти ги отнема. Надявам се поне, че там ги чака светлото бъдеще, за което мечтаят. Това не е краят, ще се чуваме и виждаме, макар и по-рядко. Успех, приятели!
Няма коментари:
Публикуване на коментар