Шефът ви има ли си дъщеря?

Преди време бях чел за някакво изследване, което доказвало, че шефовете, които имат дъщери, били по-щедри към служители си. По-често повишавали заплатите на подчинените си, давали им повече бонуси и като цяло се държали по-либерално на работното място. В сравнение началниците, които имали синове, били по-строги и дистанцирани.

Интересно ми е дали сте съгласни с подобно твърдение? Има ли някой от вас преки наблюдения върху собствения си шеф? Лично на мен ми се струва логично. Бащите на момиченца стават някак си по-емоционални, щом дъщеричката им се роди. Когато поотрасне пък само й купуват разни неща и от личен опит ви казвам, че е изключително трудно да откажеш каквото и да било на едно малко и невинно момиченце. Винаги се стараеш да й угодиш.

Аз обаче не съм някой big boss, както се казва. Не знам как бих се държал със свои служители, ако попадна в подобна ситуация. Не ми се е налагало... но да ви кажа честно не ми се и иска. Предпочитам да си живея като по-обикновен човек. Все си мисля, че хората, които са по-нависоко в служебната йерархия, са някак си по-самотни и по-нещастни. Останалите се притесняват от тях, стараят се да не сгафят около тях и в крайна сметка се създава една непреодолима дистанция. Не, дори да се окаже, че ще бъда либерален шеф, предпочитам въобще да не бъда шеф. Освен ако не съм шеф сам на себе си ;)

Ако си носиш работата у дома...

Хайде сега, нека си го признаем, на всеки се е налагало от време на време да поработва от вкъщи. В това няма нищо страшно, нито е чак толкова ужасно. Лошото е, ако започне да ви става навик! Тогава е наложително да си наложите забрана за ваше собствено добро.

За да визуализирам за какво става дума, ще ви разкажа историята на един приятел...

Той е на 27 години. Много е работлив и упорит, така че успя да си пробие път в кариерата. Сега са му възложили да ръководи мащабен проект за смяна на ERP системата в цялата фирма. Никак не му е леко на фона на останалата работа, с която е постоянно ангажиран. Всеки път, когато съм се виждал с него след работно време, телефонът му продължава да звъни поне час и половина след официалния край на работния ден. Не е много приятно, но това е цената на успеха в крайна сметка. В началото, когато започна смяната на старата им програма с новата ERP, почти всяка вечер приятелят ми сядаше и работеше допълнително от 12 до 3 ч. от личния си компютър. Представяте ли си? Отивате в 8.30 на работа. Работното ви време е до 17, но седите поне до 18. Телефонът ви звънни непрестанно до към 19.30, а накрая след полунощ работите още 3 часа... след което всичко се повтаря.

Казах му, че така ще си погуби здравето и че не може вечно да е на такъв режим. Непосилно е, колкото и да си устремен и работлив. Всеки от нас си има праг на насищане, след който не може да продължи да се труди неуморно. Затова го казвам и на вас: бъдете работливи, давайте повече от себе си, старайте се, показвайте самоинициатива и ни се отказвайте, но... уверете се, че можете да спрете във всеки един момент. Много хубаво рядко е на хубаво. И въпреки че според Дейл Карнеги да си зает е най-ефективното и евтино лекарство на земята, дори и с него не бива да се злоупотребява.