Той е на 27 години. Много е работлив и упорит, така че успя да си пробие път в кариерата. Сега са му възложили да ръководи мащабен проект за смяна на ERP системата в цялата фирма. Никак не му е леко на фона на останалата работа, с която е постоянно ангажиран. Всеки път, когато съм се виждал с него след работно време, телефонът му продължава да звъни поне час и половина след официалния край на работния ден. Не е много приятно, но това е цената на успеха в крайна сметка. В началото, когато започна смяната на старата им програма с новата ERP, почти всяка вечер приятелят ми сядаше и работеше допълнително от 12 до 3 ч. от личния си компютър. Представяте ли си? Отивате в 8.30 на работа. Работното ви време е до 17, но седите поне до 18. Телефонът ви звънни непрестанно до към 19.30, а накрая след полунощ работите още 3 часа... след което всичко се повтаря.
Казах му, че така ще си погуби здравето и че не може вечно да е на такъв режим. Непосилно е, колкото и да си устремен и работлив. Всеки от нас си има праг на насищане, след който не може да продължи да се труди неуморно. Затова го казвам и на вас: бъдете работливи, давайте повече от себе си, старайте се, показвайте самоинициатива и ни се отказвайте, но... уверете се, че можете да спрете във всеки един момент. Много хубаво рядко е на хубаво. И въпреки че според Дейл Карнеги да си зает е най-ефективното и евтино лекарство на земята, дори и с него не бива да се злоупотребява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар