Днешната тема ще е философска. Ще оставя мислите ми да ме водят и накрая ще видим докъде ще стигнат. И на мен ми е любопитно какво ще измъдри мозъка ми, така че с голям интерес започвам да пиша тази пост.
Нека първият въпрос, който си задавам, да бъде дали има съдба или карма. Предопределени ли са нещата или не? Това няма как да го знаем със сигурност, но ако трябва да поразсъждавам малко, то ако има съдба, от самото ни раждане животът ни вече би трябвало да е начертан и всички решения, които взимаме да ни водят към това, което трябва да се случи. Не си го представям като нещо детайлно, при което всеки ден се движим по определения от живота график, а като някакви големи житейски уроци, които трябва да научим по един или друг начин. Тук идва въпросът дали бездействието, породено от мисълта, че нещата така или иначе ще се наредят по правилния начин, пак е част от плана. Сложна материя, която не мога да си обясня, така че ще оставя отговора на въпроса за кармата отворен.
Фактът, че си задавам такива въпроси обаче, ме кара да си мисля, че влизам в един по-зрял период от живота, в който хората разсъждават на философски теми. Допускам възможността там някъде да има нещо повече от това, което можем да си обясним с логика и факти. Иначе животът ни би бил твърде примитивен, а това си е направо плашещо. Не мислите ли?
понеделник, 28 септември 2015 г.
сряда, 16 септември 2015 г.
Отвъд Питагоровата теорема и дълбокия замисъл на хлебозавод Елиаз
Едно съм запомнил от часовете по
геометрия – незаменимата и изключително важна Питагорова теорема. И на сън да
ме бутнат, веднага мога да я цитирам: А на квадрат плюс В на квадрат е равно на
С на квадрат, където А и В са катетите, а С е хипотенузата в правоъгълния
триъгълник. J
Колко задачи съм решил с нейна помощ, не е истина. Освен виден математик обаче,
Питагор е бил и проницателен философ с редица последователи.
Днес съм избрал да ви въведа в
учението му, за да видите какво се крие отвъд познатото за него. Питагоризмът е
мистична философия, фокусирана върху навлизане в света на митологичното и
освобождаване от антропософското. И тъй като Питагор е математик по природа,
при него числото е градивната единица, с която се описва Космичността. Малко
по-нататък ще ви споделя за хлебозавод Елиаз и връзката му с вселенското, за да
не се чудите каква е ролята му в тази статия.
В питагоровата школа учениците
минавали през 4 степени на просвещение за откриване на тяхното вътрешно
познание. Първата степен била подготвителна, отнемала между 2 и 5 години и се
базирала на обет за мълчание. Ако бил способен да мълчи толкова дълго, само
тогава ученикът имал заслужено място в школата. Част от обучението било и
подлагането на унижения, за да се види дали те събуждат гняв. Тук се изхождало
от презумпцията, че този с духовно величие никога не може да бъде унижен.
Вторият стадии е свързан с
пречистването. Човекът трябвало да се отдаде на мисли, да си направи
равносметка, да достигне до вътрешно знание и одухотворено виждане. Питагор
започвал да открива пред учениците си знанията за скрития вътрешен свят и тайни за битието на
сътворението и числата. Канил ги в дома си, за да ги посвети в тези тайнства.
Третата степен се наричала
проповед за съвършенство. Питагор ги посвещавал в тайните на огъня, слънцето,
електричеството. Накрая учениците трябвало с висшия си разум и пробуден ум да
стигнат до познание, което да ги направи свободни. Те трябвало да се отучат да
виждат с очите, а да гледат с вътрешния си разум.
Четвъртата фаза била на
самосъзерцанието. Тук учениците виждат света чрез висшето си прозрение и интуицията,
въведени са в Космичността. Те приемат истината на познанието не само като
учение, а вече като част от живота им.
Когато учениците на Питагор
опознавали себе си и Вселената и когато трябвало да пречистят ума си, за да
стигнат до прозрение, те се хранели само с вода, хляб и маслини. За тях храната
имала своя принос към отваряне на интуицията и на тайнствата на истината. Тук
идва място за мотото на фирма Елиаз, хлебозавод Горубляне, че храната е
вибрация и светлина, защото тя може да ти отвори пътя към познанието, към
висшия разум, който спи вътре в теб. Ето какъв бил смисълът зад тези думи на
хлебозавод Елиаз – чак сега ми стана ясно.
Добре е човек да познава в цялост
вътрешното си Аз и да го изведе от мислите на материализма. Както се оказва,
съдейки по споменатото мото, фирма Елиаз - хлебозавод Горубляне има познания в
тази област. Дали питагоровото учение е послужило за пример на хлебозавод
Елиаз, мога само да гадая.
Абонамент за:
Публикации (Atom)