Днешната тема ще е философска. Ще оставя мислите ми да ме водят и накрая ще видим докъде ще стигнат. И на мен ми е любопитно какво ще измъдри мозъка ми, така че с голям интерес започвам да пиша тази пост.
Нека първият въпрос, който си задавам, да бъде дали има съдба или карма. Предопределени ли са нещата или не? Това няма как да го знаем със сигурност, но ако трябва да поразсъждавам малко, то ако има съдба, от самото ни раждане животът ни вече би трябвало да е начертан и всички решения, които взимаме да ни водят към това, което трябва да се случи. Не си го представям като нещо детайлно, при което всеки ден се движим по определения от живота график, а като някакви големи житейски уроци, които трябва да научим по един или друг начин. Тук идва въпросът дали бездействието, породено от мисълта, че нещата така или иначе ще се наредят по правилния начин, пак е част от плана. Сложна материя, която не мога да си обясня, така че ще оставя отговора на въпроса за кармата отворен.
Фактът, че си задавам такива въпроси обаче, ме кара да си мисля, че влизам в един по-зрял период от живота, в който хората разсъждават на философски теми. Допускам възможността там някъде да има нещо повече от това, което можем да си обясним с логика и факти. Иначе животът ни би бил твърде примитивен, а това си е направо плашещо. Не мислите ли?
Няма коментари:
Публикуване на коментар