Пътуване с автобус

Заглавието ми по никакъв начин няма да ви заинтригува, дори може би ще си кажете, че какво му е странното на пътуването. Но всъщност аз не бях пътувал от много време с автобус и за мен си беше изненадващо.

В студентските ми години много често използвах услугите на междуградските автобусни линии. Нямах възможност за собствен автомобил, затова често се качвах на автобуси. Почти всеки път, когато ми се налагаше да пътувам, цената беше с един лев нагоре, а като кажеш че си студен ту ти взимат с два лева по-малко, ту с един, общо взето никой не знае каква е реалната цена на билета. Скоро ми се наложи да използвам отново автобус при едно служебно пътуване. Общо взето, автобусът беше препълнен, шофьора говореше почти през целия път по телефона, а жегата и прекалено многото хора правиха пътуването още по-непоносимо, но това не е от значение. В социалните мрежи, в една от затворен тип, в която будни граждани споделят неволите в нашата държава, една дама беше споделила случай, в който на ценоразписа билета е отбелязан, че струва една сума, а когато се е качила в автобуса не й върнали ресто от 1 лев. Казали й, че цените са стари. Въпросът тук не опира в този един лев, а в отношението на хората, толкова ли струваме, това ли искаме да покажем на младото поколение, че можем да лъжем както си искаме за 1 лев. Доста е обидно, защото това поведение показва, че обществото ни деградира и няма никакви ценности и никакви задръжки, щом лъжеш за такава сума, на какво ли си способен за 100 лева? Тъжно, но факт.

Ще завърша позитивно, надявам се че това е единичен случай и не това поведение е определящо за българина. Вярвам, че доброто, в крайна сметка ще възтържествува. 

Децата и спорта

Децата са най-прекрасното нещо в живота. Никога не се чувстваш напълно готов да станеш родител, но когато чудото се случи си задаваш въпроса, как изобщо си живял преди детето?

В България както винаги сме на едно от водещите места по затлъстяване сред децата. Всъщност това е глобален проблем, с който Джейми Оливър се е захванал и лично аз много го уважавам за това свое начинание. Ясно е че няма как да контролираме начина на хранене на децата. Знаете много добре, че отиде ли в училище, някой съученик си е купил чипс, няма как  и вашето дете да не си купи или да му забраните, все пак знаете, че различните винаги са отритвани от обществото. Моето решение е спорта. Когато едно дете спортува активно и това му доставя удоволствие, може да си позволи да си хапне нещо забранено, а и ако спорта наистина много му харесва, смятам, че самото дете би се отказало от вредните храни, знаейки, че това ще навреди на формата му. По мое мнение още от ранна детска възраст трябва да отключим интереса на децата към спорта, няма по- добра дисциплина от тази на спортиста. Без значение към коя сфера, за мен едно дете е хубаво да има физическа активност, било то лека атлетика, плуване, бойно изкуство или футбол. Много хора биха ме упрекнали за бойните изкуства, как едно малко дете ще го учим на насилие, но там е грешката им. Няма бойно изкуство, което да те учи на насилие, а на самозащита. Даже си спомням, когато аз тренирах, ни бяха казали никога да не се впускаме в саморазправа, да се опитаме да решим конфликта първо с разговор, след това трябваше да предупредим, че тренираме карате и едва вече, ако ни посегнат на нас тогава не да нападнем, а да се защитим. Малко по-интересно се получава при спортове като картинг, виждал съм деца на по 4 години, които доста добре се справят. Например аз съм голям фен на Кими Райконен, още от едно време, а сега и сина му, който е само на 4 години е тръгнал по неговите стъпки, само че с мини мотор, който им специално ограничение, за да не може да вдига много висок скорост.

Лично аз съм с две ръце за спорта и особено децата да го практикуват. Адмирирам родителите, които насърчават децата си да са активни и възпитават у тях любовта към спорта.