Пак за 9 май

Днешният ми материал пак ще бъде посветен на 9 май, както беше и предишният. И веднага ще ви обясня кое ме кара да се повтарям, макар и отчасти. На самия ден, за да го отбележа, защото наистина смятам, че е ден, който трябва да бъде отбелязан, си позволих да постна на стената си във Фейсбук архивни кадри за това, как руснаците тогава, през май 1945 година, празнуват по площадите победата. Малко след това един от приятелите ми във фейсбук, предполагам, във връзка с това, което публикувах, постна някакво десетминутно филмче за зверствата, които е извършвал Сталин, за лагерите и т. н. Да не бъдем толкова мнителни, възможно е и да не е бил провокиран този пост от моя клип, но при всички случаи имаше връзка с датата 9 май. Та затова пиша тия няколко реда днес. Да уточня, за тези, които са объркани в представите си за това, каква дата е 9 май. 9 май е ден, в който се отбелязва победата над фашизма, ден, в който се празнува едно наистина значима историческа победа, и неслучайно този ден е избран за ден на Обединена Европа. И тази дата няма нищо общо с престъпленията по време на Сталинския режим. За жертвите на нацизма, и на сталинизма си има специален ден и този ден е 23 август. Тогава, смятам, е редно да говорим за грешките и престъпленията на този или онзи политически режим. А Девети май е бил и винаги ще бъде Денят на победата и ден, в който трябва да се празнува – кой както намери за добре.

Поздрави,
Емил Попович

Емил Попов: Денят на победата

Здравейте от мен – Емил Попов Наближава 9 май. Датата, която се приема за края на Втората световна война. Ден по-рано един съветски маршал - Георгий Жуков - приема в Берлин от Хитлеровия фелдмаршал Вилфелм Кайтел безусловната капитулация на Нацистка Германия. След малко повече от месец същият съветски маршал на бял кон ще приеме Парада на победата на централния площад в Москва. Няма да говоря за това, че за тогавашния Съветски съюз тази война наистина е била отечествена, и за това, че за територията си – и в материален, и в духовен смисъл - тая велика нация плати много висока цена - 20 милиона жертви. Това ако го забравим, със сигурност няма да е честно към паметта на тези милиони жертви, но в никакъв случай няма да е фатално. Иска ми се да припомня обаче какво е фашизмът – защото това ако го забравим, е фатално. Така се случи, че гледах напоследък много филми, посветени на Втората световна война, на фашизма и на жертвите му – “Пианистът”, “Четецът”, “Музикална кутия” и др. Повечето от тях са популярни, но този, който истински ме потресе, не е толкова известен. Филмът се казва “Крахът на Третия райх”. Във филма секретарката на Хитлер от последните месеци на живота му разказва за живота в бункера в последните дни преди самоубийството на Хитлер и капитулацията на Фашистка Германия. Вътре в бункера са всички приближени на Хитлер. И Гьобелс с жена си Магда и с шестте им невръстни деца. Когато съветските войски влизат в Берлин, Гьобелс и жена му отравят и шестте си деца, след което се самоубиват. Ето това е фашизмът – майка, която убива шестте си деца. И трябва да го помним. Без никакви идеологически уговорки. Емил Попов.