Здравейте от мен – Емил Попов Наближава 9 май. Датата, която се приема за края на Втората световна война. Ден по-рано един съветски маршал - Георгий Жуков - приема в Берлин от Хитлеровия фелдмаршал Вилфелм Кайтел безусловната капитулация на Нацистка Германия. След малко повече от месец същият съветски маршал на бял кон ще приеме Парада на победата на централния площад в Москва. Няма да говоря за това, че за тогавашния Съветски съюз тази война наистина е била отечествена, и за това, че за територията си – и в материален, и в духовен смисъл - тая велика нация плати много висока цена - 20 милиона жертви. Това ако го забравим, със сигурност няма да е честно към паметта на тези милиони жертви, но в никакъв случай няма да е фатално. Иска ми се да припомня обаче какво е фашизмът – защото това ако го забравим, е фатално. Така се случи, че гледах напоследък много филми, посветени на Втората световна война, на фашизма и на жертвите му – “Пианистът”, “Четецът”, “Музикална кутия” и др. Повечето от тях са популярни, но този, който истински ме потресе, не е толкова известен. Филмът се казва “Крахът на Третия райх”. Във филма секретарката на Хитлер от последните месеци на живота му разказва за живота в бункера в последните дни преди самоубийството на Хитлер и капитулацията на Фашистка Германия. Вътре в бункера са всички приближени на Хитлер. И Гьобелс с жена си Магда и с шестте им невръстни деца. Когато съветските войски влизат в Берлин, Гьобелс и жена му отравят и шестте си деца, след което се самоубиват. Ето това е фашизмът – майка, която убива шестте си деца. И трябва да го помним. Без никакви идеологически уговорки.
Емил Попов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар