Семейни увеселителни паркове по света

Смята се, че увеселителните паркове са чисто американско нещо, но всъщност първият се е появил през далечната 1583 г. в Дания. Дори тогава хората са осъзнавали нуждата от този тип забавление. Страната, в която са построени, привлича голям поток от туристи и така се подпомага икономиката й. Лесно е да се съчетае посещение в тематичен парк с останалата семейна почивка, затова защо пък не?

Като говорим за увеселителни паркове, най-вероятно първия, за който се сещате, е Дисни. Това говори много за популярността му. Има няколко такива парка, пръснати по цял свят – във Флорида, Калифорния, Токио, Хонг Конг и Париж. Освен че са огромни, могат да те пренесат в свят, където да си щастлив е закон. Дали ще падате от асансьор, ще се разхождате в обитавано от духове имение, ще летите в космоса или на летящ килим зависи от вас. Да сте далеч от реалността за ден няма да ви навреди.

Чувал съм за един южнокорейски тематичен парк, който бил изключително успешен, казва се Everland. Собственост е на Самсунг. Има зоо секция, където децата могат да се запознаят с разнообразието на животински свят, да погалят някои от животните, да гледат представления с тях или пък да се повозят на пони. Има и най-различни въртележки, разбира се, къде стандартни, къде не чак толкова. Нещата за похапване са смесица от американска, южнокорекска и китайска кухня, а за татковците има и голф игрище.

Europa-Park в Германия е вторият най-посещаван в Европа парк след Disneyland Paris. Там има към десетина влакчета на ужасите, открити и закрити. Помещава 50 хил. човека на ден. Разделен е на зони, които са наименувани на европейски държави и си имат отделни атракции към всяка. Тази година паркът става на 40 години, отворен е през 75-та.

Режисирай собствения си живот

Знаете как във филмите режисьора казва коя сцена как да се снима, за да се получи перфектно. Защо пък да не ползваме този подход и в собствения си живот? Това значи да го вземем в свои ръце и да го изпълним с перфектни моменти. Всъщност те можа да не са толкова перфектни, колкото запомнящи се и оставащи в съзнанието ни завинаги. Понякога един момент може да е идеален дори когато нещо леко се е объркало – това го прави още по-специален, а и по-реален.

Не помня дали вече съм споменавал за това, но навремето дядо ми все ми разказваше един и същи истории, когато се видехме. Те бяха онези, които са оставили най-силен отпечатък в съзнанието му и са заслужили почетно място в паметта му. Една от тях беше за това как сме ходили на язовира заедно с него и няколко мои приятели да ловим риба. В този ден много ни провървя – имахме богат улов и рибите не спираха да се закачат на кукичките ни. Затова и останахме малко след като започна да се стъмва. Баба ми съответно, поболяла се от притеснение, хукнала да ни търси. Срещнахме я по пътя наобратно, дядо изяде малко конско и така.

Но защо ви разказвам тази история? Защото стигнах до извода, че когато остарееш, спомените са тези, които те топлят. Това може да са щастливи, комични, специални или всякакви други моменти, оставили ярък отпечатък дълбоко в теб, който никога няма да се изтрие. И въпреки, че все още съм по-скоро далеч от тази възраст, искам да събера колкото се може повече мигове, към които да мога да се върна.

Ето защо, когато видим една потенциална ситуация, която може да доведе до такъв запомнящ се момент, не трябва да я изпускаме. Можем да я режисираме така, че да извлечем най-доброто от нея.

Шефът ви има ли си дъщеря?

Преди време бях чел за някакво изследване, което доказвало, че шефовете, които имат дъщери, били по-щедри към служители си. По-често повишавали заплатите на подчинените си, давали им повече бонуси и като цяло се държали по-либерално на работното място. В сравнение началниците, които имали синове, били по-строги и дистанцирани.

Интересно ми е дали сте съгласни с подобно твърдение? Има ли някой от вас преки наблюдения върху собствения си шеф? Лично на мен ми се струва логично. Бащите на момиченца стават някак си по-емоционални, щом дъщеричката им се роди. Когато поотрасне пък само й купуват разни неща и от личен опит ви казвам, че е изключително трудно да откажеш каквото и да било на едно малко и невинно момиченце. Винаги се стараеш да й угодиш.

Аз обаче не съм някой big boss, както се казва. Не знам как бих се държал със свои служители, ако попадна в подобна ситуация. Не ми се е налагало... но да ви кажа честно не ми се и иска. Предпочитам да си живея като по-обикновен човек. Все си мисля, че хората, които са по-нависоко в служебната йерархия, са някак си по-самотни и по-нещастни. Останалите се притесняват от тях, стараят се да не сгафят около тях и в крайна сметка се създава една непреодолима дистанция. Не, дори да се окаже, че ще бъда либерален шеф, предпочитам въобще да не бъда шеф. Освен ако не съм шеф сам на себе си ;)

Ако си носиш работата у дома...

Хайде сега, нека си го признаем, на всеки се е налагало от време на време да поработва от вкъщи. В това няма нищо страшно, нито е чак толкова ужасно. Лошото е, ако започне да ви става навик! Тогава е наложително да си наложите забрана за ваше собствено добро.

За да визуализирам за какво става дума, ще ви разкажа историята на един приятел...

Той е на 27 години. Много е работлив и упорит, така че успя да си пробие път в кариерата. Сега са му възложили да ръководи мащабен проект за смяна на ERP системата в цялата фирма. Никак не му е леко на фона на останалата работа, с която е постоянно ангажиран. Всеки път, когато съм се виждал с него след работно време, телефонът му продължава да звъни поне час и половина след официалния край на работния ден. Не е много приятно, но това е цената на успеха в крайна сметка. В началото, когато започна смяната на старата им програма с новата ERP, почти всяка вечер приятелят ми сядаше и работеше допълнително от 12 до 3 ч. от личния си компютър. Представяте ли си? Отивате в 8.30 на работа. Работното ви време е до 17, но седите поне до 18. Телефонът ви звънни непрестанно до към 19.30, а накрая след полунощ работите още 3 часа... след което всичко се повтаря.

Казах му, че така ще си погуби здравето и че не може вечно да е на такъв режим. Непосилно е, колкото и да си устремен и работлив. Всеки от нас си има праг на насищане, след който не може да продължи да се труди неуморно. Затова го казвам и на вас: бъдете работливи, давайте повече от себе си, старайте се, показвайте самоинициатива и ни се отказвайте, но... уверете се, че можете да спрете във всеки един момент. Много хубаво рядко е на хубаво. И въпреки че според Дейл Карнеги да си зает е най-ефективното и евтино лекарство на земята, дори и с него не бива да се злоупотребява.

Полезни изобретения, за които едва ли сте чували

Намерил съм едно YouTube видео, което показва разни впечатляващи изобретения, за които не бях чувал, дори не бих си и помислил, че може да съществуват такива неща. Всички те или улесняват ежедневието ни или могат да се пригодят във всеки дом, или и двете, което и ги прави толкова приложими.

LED светофарът лично на мен ми грабна най-много окото. Решението наистина е нестандартно и спестяващо нерви на нетърпеливите шофьори. Вместо отделно да се монтира брояч на секундите, както е сега, пясъчният часовник-светофар ги отчита на дисплея. На жена ми пък и допадна дъската за гладене-огледало, даже сега мислим да си направим нещо такова. Пейката, която се завърта и масата за котки също са добро попадение.

Животът днес

Отминаха дните, в които човек сам, буквално с двете си ръце, си изкарваше прехраната, обработвайки земя и отглеждайки добитък. Далеч сме и от времената, в които мястото на жената беше в кухнята, а това на мъжа – на работа. Вече сме в модерната ера, където, ако мога така да се изразя, трябва да си многофункционален.

Стереотипите вече са разбити и не е нужно никой от нас да се отговаря на предварително зададения калъп. Днес може да бъдеш какъвто си поискаш и не че няма определени граници, но те вече не са толкова строги. Жените в съвременния свят не са на по-заден план, те се борят за равноправие и като цяло човечеството е изминало дълъг път.

Светът около нас става все по-модерен, затова тези, които могат да се адаптират, напредват, а останалите просто изостават. Появяват се професии, които никой не е очаквал, че ще съществуват преди 20 години и всичко това се дължи на интензивното развитие на технологиите. Тези нови професии никнат като гъби, по-бързо отколкото могат да се подготвят достатъчно специалисти за търсещия ги пазар на труда. Технологичният свят върви стремглаво напред, а ние трябва да го догонваме, за да сме релевантни на него.

Животът днес е бързооборотен, динамичен, гъвкав, изискващ постоянния ни стремеж към прогрес, за да сме в крачка с него. Той ти предоставя възможността да трупаш знания само с един клик. Възползвай се, ще са ти полезни.

Храна за черни дни?

Помните ли как преди години щеше да идва края на света. Май беше през 2012 г., но не си спомням много добре. Помня, че по новините даваха някакви американци, които се бяха запасили с храна и чакаха денят да дойде. Много хора ги гледаха с насмешка. У нас не взехме нещата толкова на сериозно, аз лично също не се уплаших. Не че не вярвам, че нещо неочаквано може да се случи, но не вярвах да е точно това.

Природни бедствия от рода на земетресения, бури, урагани и наводнения се случват – къде очаквано, къде не – затова и хората в такива застрашени райони знаят, че трябва да са подготвени. При това положение идеята да се запасиш с консерви никак не е лоша. По-добре да си подготвен отсега, за да не съжаляваш по-късно. Ако аз живеех на място с чести торнада примерно и по някакъв начин се озова барикадиран в дома си, бих искал да имам запаси от храна поне за седмица. Това е разумно и напълно оправдано решение.

Имаме късмет, че не живеем в някой рисков от природни бедствия район. Така като гледам, не можем да се справим с един обилен валеж и все нещо ни заварва неподготвени, какво остава за земетресение или торнадо? Нямаме изградена култура за справяне с бедствия, а и не мислим в перспектива, за да ги предотвратим или отминем с минимални щети.

Ако ме питате дали бих складирал храна за черни дни, то отговорът ми е положителен. Бих взел необходимите мерки да опазя семейството си. Мислене от типа, че "на мен това няма да ми се случи" е остаряло. Качулката трябва да се слага преди да е завалял дъжда, ако разбирате какво имам предвид.