Няма нищо по-хубаво от лошото време, ама не и в България

Здравейте, приятели!
Зимата е в разгара си и по мои скромни наблюдения лошото време винаги ни сюрпризира: неизчистени от сняг улици, закъснели коли на градския транспорт и т.н. Като махнем досадното чистене на автомобили и гаражи от сняг и високите сметки за ток, изобщо не ме бърка навън дали трещи, духа или вали. Дори напротив: няма нищо по-хубаво от лошото време, което ни позволява да изпаднем в себепознавателна меланхолия.
Днес именно в такова едно настроение съм и аз, разсъждавайки върху нещата от живота. Мисля си, че утре е петък (!!!), след 11 дни е Бъдни вечер, а после идват Коледа (цели 3 дни, обичам тежките маси!) и Нова година. Декември месец да е цяла година, ако може.
Анализирайки така философски и екзистенциално, внезапно усмивката ми отстъпва място пред опънатите като струна устни, когато разберем, че половинката си е харесала поредните "уникални и последни за тази година" чифт обувки или тъщата идва на гости, защото много се била затъжила за нас (2 седмици са си цифра, определено, спор няма).
Та мислите ми продължават в насока: "Ти хубаво обичаш мрачното време, ама даваш ли си сметка какво се случва със съгражданите ти в такъв момента?" Отговарям си: "Момент като всички други, какво толкова. И без това голяма част от българите обичат да отговарят на "Добър ден!" с "Какво му е доброто?" А моето вътрешно "Аз" продължава настойчиво: "Не, не, спомни си какво става навън, когато вали дъжд или сняг."
Спомних си, ужас! :(
Блъскане с чадъри, шофьори, които искрено вярват, че водата в локвите по улиците остава статична, независимо от обстоятелствата и най-вече движенията, запушена канализация (незнайно как, обяснява ни се и този път от общината) и пр.
А после се питаме кога ще ги стигнем германците... Чисто и просто: никога. Ние с едното лошо време не можем да се оправим. Вървим вглъбени в проблемите си, здраво стиснали чадърите и храбро отстоявайки посоката на траекторията си, категорично отказвайки да се изместим 3 см, за да може отсрщният да мине.
Не дай си, Боже, сняг да натрупа. Тогава разминаването по тесните пътечки става по-сложно и от взимане на изпит по висша математика: блъскане, бутане, а извинението е мираж. Даже вие трябва да се извините, че изобщо минавате оттам.
Няма нищо по-хубаво от лошото време, ама не и в България!

Честит понеделник!

Обществена тайна е, че понеделник за мнозина е любимият ден от седмицата. Ентусиазирани, отпочинали, всеотдайни, така започваме работната седемдневка. В някой друг живот, може би...
В този броим дните до петък, като в преброяването преди сряда един ден е равен на три, а 1 час - 180 минути. Няма математически закони и правила, когато прилагаме аритметика в работно време за изчисляване на края до неработното такова. Всичко се диктува от мислите ни за слънчеви летни дни на плажа, безгрижно и безкрайно отваряне на бири, вечери на открито с приятели и т.н.
За мое щастие, световната енциклопедия Уикипедия също намира в първия ден от работната седмица нещо демонично и обладано от черни сили. Там четем, че в Англия понеделник след Великденските празници е (не)известен още като ден на някаква си черна Анис:

Та честит понеделник!

Осветителни тела за детска стая

Наскоро племенникът ми има рожден ден. Естествено, за да не купувам разни играчки, които може и да не хареса, директно попитах сестра ми какво да му взема за празника.

Доста се позамисли и тя, защото е малко глезен малкия и за всяка прищявка му се угажда, ноо ... това е друга тема на разговор. Досети се, че наскоро си е счупил нощната лампа и още не са му купили нова. И така, аз предложих това да е моят подарък.

Започна се голямото търсене на детски осветителни тела. То това се оказа, че не било лека задача. Проверих из магазини, проверих и в интернет и нищо подходящо не харесах. Докато не попаднах на електронен магазин за осветителни тела Ултра Лайт БГ. Огрооомен избор, чак ми се прищя и на мен да си купя една. Внасят много настроение и са едни такива интересни.

Избрах Мак Куийн, защото му е любим. Настолната лампа не е кой знае какво, но съм убеден, че ще му хареса, щом е на колата. Иначе имаше доста по-интересни форми и дизайни, но нищо - тази изглежда доста здрава. :)

Приятелите ни във Facebook

Лице с книга, що е то? Не ми било четящ човек, най ми било Facebook.

Социалната мрежа доби изключителна популярност през последните години, свързвайки хора от цял свят във виртуалното пространство, като допринесе и за много уволнения, разводи, раздели, разсприятелявания (?!), сприятелявания и т.н. С други думи, социален ексхибиционизъм.

Така у мен се породи класификация на приятелите във Фейсбук според основни техни характеристики и прояви. Условно разделям фейсбукарите на 5 групи:

Истериците

Те спят, ядат, раждат и ходят до тоалетната, описвайки обстоятелствено всяка своя секунда живот. Чекват се от заведения, през молове до квартлната бакалийка.

Над нещата

Не използват истинските си имена, може да ги срещнете като Баба Тонка, Чък Норис, Немам фейс и др. За тях интернет е още едно място, чрез което да си повярват, че са много забавни, оригинални, неповторими, незаменими.

Фешъните

Ходят на почивка, заведение, изобщо привеждат се във вид човешки и представителен, за да качат снимки от "събитието". Така де, ако нещо не е описано и споделено във Фейсбук, то защо изобщо се е случило?

Романтиците

Качват се снимки на залези, морета, сърца. Пишат се постове цитати от любимия поет за това как всички трябва да сме по-добри, как любовта ще спаси света и др.

Къртиците

Никога нищо не коментират, в профила им едва се забелязват 2-3 профилни снимки. Заговорите ли обаче за общ приятел, веднага знаят какво е публикувал преди 5 минути.

А във вашия профил кои преобладават? :)

Отпускарски август за всички

Ако се замислим в кои месеци от годината сме най-непродуктивни на работното място (полузаспали), безспорни фаворити ще са декември и август: първият, защото е претъпкан от празници, като се започне от Никулден и се свърши с Нова година, а вторият, защото традиционно му бива лепван етикетът "отпускарски". И с право.
Кой луд е измислил да се работи в разгара на лятото? То ти едно такова топло, лежерно, тъкмо се охладиш, вземе, че ти се доспи, пък и бира, ако се намеси по някое време, отиде, та се невидя...
Друго си е да знаеш, че на пъпа на летния сезон ще почиваш (не)активно. Море, балкан, излети, прохладни вечери с приятели, така го виждам аз.
Виж, за дванадесетия месец ще се прежаля да (симулирам, че) работя, защото и без това костите ти са сковани от студ, никъде не ти се мърда, а вкъщи да стоиш, скъпо излиза заради тока.
Та предлагам да се гласува и приеме с мнозинсво месец Августин официално да бъде обявен за неработен!
Вие какво мислите?

На полза роду

Да ви кажа аз - Емил Попов, винаги съм много скептичен, като започнат някакви масови акции, най-често с аргументи, че са за благото на всички нас. Защото и с невъоръжено око се вижда интересът и ползите, които биха извлекли определени кръгове от въпросните действия. Такъв беше случаят с поредната масова подмяната на касовите апарати. По време на криза да тръгнеш да подменяш масово касовите апарати с такива, които държат връзка с НАП – как ви се струва. Дайте да поразсъждаваме логично. Какво могат да предотвратят като данъчни нарушения този тип апарати. Могат да попречат на големи търговски обекти и заведения, някои от които имаха практика да трият данните от фискалната памет в края на деня, да го правят. Но могат ли да попречат на едноличен търговец, който е смушен в някой склад или в някое офисче и е решил просто да не пуска касова бележка – това, че апаратът му има връзка с НАП няма абсолютно никакво значение, защото сделката така или иначе няма да мине през апарата. А кажете ми тогава защо беше нужно тая подмяна да е толкова масова. Не можеха ли да бъдат отсети рисковите фирми, при които въвеждането на тези касови апарати би дало реален ефект за хазната, и само те да бъдат задължени да подменят старите. Разбира се. Ама нали в такива случаи винаги става въпрос за това някой да реализира някакви огромни обороти, за да може да даде на друг някакви пари. И всичко това под знамето на загрижеността за хазната и в полза на хората. Засега полза не се вижда, само загуба на време - касовите бележки от новите апарати излизат значително по-бавно, така де, трябва време, докато стигнат до регионалната данъчна служба и се върнат обратно. Емил Попов.

Невинен до доказване на противното - Емил Попов

Знаете, че в правото съществува така наречената презумпция за невинност. Което ще рече, че даже и заподозреният в най-тежко престъпление, за което има неоспорими на пръв поглед доказателства, е невинен, докато това не бъде доказано и съдът не се произнесе с решение по обвиненията. Защо философства Емил Попов така на тая тема? Защото в българското публично пространство, а и от страна на доста отговорни фактори в държавата по-скоро действа обратният принцип, принципът: Аз да кажа, че сестра ти е лека жена, пък ти разправяй, че нямаш сестра. Лепнат обвинение на някого, окепазят го, сринат го психически, професионално и всякак, пък после много важно, че съдът постановил, че човекът е невинен. Отприщих се в тая посока на разсъждения, след като оня ден чух вопъла на единия от тримата горнооряховски лекари, обвинени за причиняване на смърт на недоносено дете поради небрежност. Обвинението беше отправено преди време от министъра на вътрешните работи, след като на обществото бяха представени телефонни разговори, записани със специални разузнавателни средства. Още от тия разговори беше съвсем очевидно, че детето си е било мъртвородено и че очевидно няма престъпление. Така реши и съдът след две поредни съдебномедицински експертизи. На журналистическия въпрос към единия от обвинените лекари дали е щастлив от решението на съда, човекът отчаяно проплака: От какво да съм щастлив, че ми съсипахте кариерата, че ми съсипахте здравето и семейството. Струва си като общество да се замислим над тези думи – докато викаме дръжте убиеца, не се ли превръщаме и ние в такива – па макар и словесни.
Емил Попов.