Знаете, че в правото съществува така наречената презумпция за невинност. Което ще рече, че даже и заподозреният в най-тежко престъпление, за което има неоспорими на пръв поглед доказателства, е невинен, докато това не бъде доказано и съдът не се произнесе с решение по обвиненията. Защо философства Емил Попов така на тая тема? Защото в българското публично пространство, а и от страна на доста отговорни фактори в държавата по-скоро действа обратният принцип, принципът: Аз да кажа, че сестра ти е лека жена, пък ти разправяй, че нямаш сестра. Лепнат обвинение на някого, окепазят го, сринат го психически, професионално и всякак, пък после много важно, че съдът постановил, че човекът е невинен. Отприщих се в тая посока на разсъждения, след като оня ден чух вопъла на единия от тримата горнооряховски лекари, обвинени за причиняване на смърт на недоносено дете поради небрежност. Обвинението беше отправено преди време от министъра на вътрешните работи, след като на обществото бяха представени телефонни разговори, записани със специални разузнавателни средства. Още от тия разговори беше съвсем очевидно, че детето си е било мъртвородено и че очевидно няма престъпление. Така реши и съдът след две поредни съдебномедицински експертизи. На журналистическия въпрос към единия от обвинените лекари дали е щастлив от решението на съда, човекът отчаяно проплака: От какво да съм щастлив, че ми съсипахте кариерата, че ми съсипахте здравето и семейството. Струва си като общество да се замислим над тези думи – докато викаме дръжте убиеца, не се ли превръщаме и ние в такива – па макар и словесни.
Емил Попов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар