(Не)позитивно за българската музика

Днес пак ще засегна темата за българската музика, но ентусиазмът ми този път е помрачен от събитие, за което съвсем наскоро разбрах. Става въпрос за участието на Любо (без "ТЕ") в столичния пиано бар "Арабат", където част от посетителите са се отнесли абсурдно с певеца.
Накратко историята за тези, които все още не са погнусени. Любо си излиза на сцената, с присъщата усмивка, позитивно присъствие и настроение.

Изпълнява няколко парчета, след което учтиво моли от сцената момчетата, които го "опипват", просто да престанат. По-късно става ясно, че въпросните "момчета" са дебеловрати мутрагени, които следват с наивната си селска душичка поверието, че мъж, който не пее чалга, е гей (и който не се облича в тениски и дънки, нашарени от горе до долу с надписи Dolce & Gabana, Versace, Armani и т.н.) Следват заплахи за саморазправа от същите. Любо не може да понесе повече подобно поведение и обявява, че напуска заведението, в което е бил за пръв и последен път. Най-смущаващото в случая е, че никой от пресонала, било то охрана или управа, не се намесва.
Любо, с присъщата си тактичност и добро възпитание, така и не е коментирал до този момент публично случката. Из интернет пространството обаче непрестанно се появяват нови и нови материали, подкрепящи с двер ръце певеца.
И този текст е своеобразна подкрепа към Любо, към хубавата българска музика, към стойностното в родната действителност, към културата ни, към вярата, че не всичко е пари, евтини жени и скъпи коли, към надеждата, че народът ни ще се опомни и салфетките ще се употребяват по предназначение.

* * *

Любо, ние сме с теб!

Възход на българската музика

След като преди време си говорехме за Възраждането на родния тенис, днес е време да обърнем глава към българската поп сцена, защото през последните 1-2 години там се наблюдава същински Европейски Ренесанс.
Графа, Мария Илиева, Любо, Маги Джанаварова, Лора Караджова, 100 кила, Бобо, Преслава Мръвкова, Криско, Кристо... абе истинска армия! :) И най-хубавото е, че парчетата наистина си ги бива: имат модерно звучене, достойна конкуренция на световните хитове са, а и осезаемо публиката ги възприема изключително положително.
Така например страхотно готино ми стана миналата седмица, когато посетих известен софийски бар, в който се пуска денс, поп и хаус музика. В момента, в който диджеят смени от американси хип-хоп и завъртя "Оставам тук" на Лора и Кристо, целият дансинг се напълни и хората крещяха с все сила (и усмивка) текста на песента.
Искрено се надявам тази тенденция да достига нови висоти и да се превърне в традиция, защото е истинска гордост за ушите (и сърцето) да чуеш нещо свежо и българско в ефир. Вярно, че пазарът ни е малък за производство от ранга на американското или британското напрмер, но за духовното развитие на една страна се съди по културния продукт, който тя произвежда.
А Лили Иванова, Васил Найденов, Паша Христова и още, и още родни светила са доказали многократно колко добри "производители" сме! :)

Порно или да?!

Вярно е, че сексът продава и винаги е бил водеща сила в шоу бизнеса, но накъде отива светът, след като масово българските нощни заведения започнаха да включват в програмите си секс на живо? Груба, пошла, гнусна, животинска демонстрация на полов акт между мъж и жена, пияни и предрусали до смърт! Гледка, покъртителна и отблъскваща с безкрайно неестетичните си измерения. Като бонус посетителите на нощното заведение имат възможност да се включат във въпросната програма, а доброволци не липсват.

Явно хората вече съвсем са забравили интимната страна на секса и са готови да спят с абсолютно непознат/а на сцена, пред публика; явно порно индустрията завладява света с пълна сила. В политиката, в музиката, в образованието, на малкия екран... порно, порно и пак порно. Тогава защо ли се учудваме, че всяко следващо поколение живее с все по-извратени представи за света?
Порно или да?! Това е въпросът...

Подходящият избор на гаражни врати = изпит по висша математика

 Преди си мислех, че най-трудната част по идеята за личен гараж е набавянето на необходимите финанси. Пестиш от закуски, не си купуваш "Плейбой" или "Максим", пиеш 4, а не 5 бири... Шегувам се, разбира се. :)
Когато се наложи да сменя вратите обаче, тъй като старите се оказаха горе-долу мой набор, та рискувах вместо да спрат неприятели, напротив, да ги приветстват с "Добре дошли!", задачата по намиране на най-изгодният и надежден вариант ми костваше почти същите усилия, както взимането на изпита по висша математика в университета.
Първо се допитах до приятели и познати. Някои от тях изобщо не знаеха с какъв механизъм се задвижват техните врати за гараж. Други започнаха да философстват за какво ми били нови врати. Все пак се намериха и такива, които да споделят адекватен опит, посочвайки гаражни врати дело на Secdoor.
Посърфирах из интернет, за да проверя и други мнения по темата. За мое щастие, фирма Secdoor се оказа с над 14-годишен опит на родния пазар. Друг фактор също ме спечели на тяхна страна: партньорство със западноевропейски фирми (така де, ние, българите, винаги се впечатляваме, като чуем "Запада" :P ) и международни сертификати за качество.
И те така. Пичовете ми сложиха новите врати за нула време. Вече месец съм с тях и засега съм много доволен. Да видим и занапред, макар че аз съм фен на максимата "Най-доброто предстои!" :)

Възход на българския тенис

Ама толкова хубаво ми става, когато родните спортисти вършат чудеса от храброст! След страхотните мачове на бългрските национали по волейбол в събота и неделя, когато Аржентина бе победена от нашите лъвове, чудесни изненади ни поднесоха и страхотните тенисисти Цвети Пиронкова и Григор Димитров.

Гришата показва страхотен хъс, самочувствие, дух, а и няма как да не му свалим шапка, че освен номер 1 в мъжката ранглиста, Джокович, водачката сред дамите, Мария Шарапова, също е победена от чара на Димитров. Голямо бъдеще очаква Григор, стига да не се самозабрави и да бъде послеователен в усилията и сърцето си, които влага на корта.

А за Цвети или хубаво, или нищо! Ама как пък да не е хубаво, при положение, че Пиронкова е такъв голям сладур и толкова земна, че дори лошите й мачове, които напоследък са все по-голяма рядкост, са белязани със силен дух, старание и чар. Четох преди няколко дни нейно интервю пред "Дейли Мейл", в което тенисистката казва, че последното нещо, което би похапнала, са салата с краве сирене и мусака, след което уточнява, че цитираните ястия са изключително популярни в България. По принцип съм забелязал, че Цвети говори с голяма любов и уважение за родината си, макар всички да сме наясно през какви трудности преминват таланти като нея, когато се готвят тук, където спортът е сред последните приоритети на държавата.
Нека пожелаем успех на нея и Григор! Защото техният успех е наша радост!

Забравете за потниците, мъже!

  Времето се постопли и веднага на хоризонта се появиха т.нар. "крокодили" от мъжки и женски пол. Не ме разбирайте погрешно, не съдя хората по външността и никога не съм страдал от предразсъдъци и скрупули в тази насока. Крокодилите за мен са същества, които не умеят да подбират облеклото според фигурата си, възрастта и други показатели.
Така например всеки от вас е ставал свидетел на нелицеприятната гледка: жена над 50-те с минижуп, закръглена дама с впити дрехи и (любимото ми) мъж с потник от трико.
Няма как да вмъкна емотиконка тук, че се пляскам по челото, затова го изписвам, да се знае, правя го. :)
Мъже, очертаващите потници са за мацките. На нас биха ни свършили работа единствено в гимнастическия салон или под завивките, и то когато заспиваме тъжно и сиротно сами там. Забравете за изрязаните и впити трика, ако ще и Херкулес да сте. Да не говорим, че мадамите също не си падат по подобна гледка.
Раздърпаните и неглиже потници са друго нещо,те стоят някак по-мъжкарски и секси (това пак от приятелки съм го чувал) :)

Светльо Кантарджиев и Ню Медиа Груп помагат на родителите в проблема с нечетящите деца

Една от тенденциите у нас, която силно ме смущава, е липсата на интерес към книгата от страна на децата. Видео и електронни игри, компютри, телевизия, интернет... всичко им е е по-интересно от цветните страници, които ни карат да мечтаем.

Въпрос на мързел, на мода или на нежелание на родителите (което се обяснява с „Нямам време!“ или „Да прави каквото ще!“) е тази словесна апатия, не мога да разбера. И говоря за детските книжки, не за „тухли“ като „Под игото“, „Тютюн“, „Граф Монте Кристо“ и т.н.

Ето например съвсем наскоро момченцето на мой приятел се разрева, че са му  купили книжката „Хензел и Гретел“ на издателството на Светльо Кантарджиев,  „Ню Медиа Груп“, а не са го завели на кино, където лентата била 3D. В момента обаче, в който се докосна до приказните страници, по които всичко бе изпипано до последния детайл, малчуганът забрави за филма. Разбира се, необходими бяха 30 мин. обстоятелствени пояснения от страна на моя приятел, през които той обясняваше за ползите от четенето.

                                                        * * *

Родители, моля ви, отделяйте повече време на децата си за четене заедно: така заедно ще помечтаете, ще им покажете, че книжките ни пренасят във вълшебни царства и далечни земи, ще откривате добрите и лошите герои.

Да не говорим, че детската книжка ще ви излезе много по-евтино забавление за децата, отколкото игра за X Box или PlayStation.