Много мразя хора, които пестят от мобилни разговори. Защото цените на мобилните разговори толкова паднаха, че много отдавна вече не са оня лукс, който бяха преди години, когато най-честата реплика на притежателите на мобилни телефони към разприказвалия им се събеседник беше: хайде, затварям, че е много скъпо. Защо ви занимавам с тоя въпрос. Миналата седмица аз
Емил Попов(ич) се срещнах с един бивш съсед, той се премести и вече живее в друг квартал, и от дума на дума се разбрахме да му свърша определена работа. Уговорихме се да ми се обади вечерта преди въпросния ден, за да се разберем дали няма промени в уговорката. И понеже той беше заинтересуваната страна, ми записа мобилния и - по негово искане - домашния телефон, аз негови телефони не записах. Така стана обаче, че за въпросния ден на мен ми изникна неотложен ангажимент и си мислех, че като ми се обади да се уточним, ще му кажа, че плановете се променят. Той обаче не звънна на мобилния ми телефон, а се обадил вкъщи, на стационарния телефон, по време, когато ме няма, и казал на жена ми да ми напомни за следващия ден и че ще мине да ме вземе по времето, за което имахме предварителна уговорка. Като се прибрах, се опитах да се свържа с въпросния стационарен телефон, от който е звъннал, защото други негови координати нямах, но така и не успях, никой не вдигаше. На следващия ден в обявеното време идва да ме вземе - мен, както можете да се досетите, ме няма. Кажете ми сега: струва ли загубеното време и изхабените нерви и от двете страни цената на един мобилен разговор?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар