Оная нощ за пореден път аз Емил Попов се убедих, че няма абсолютно никакъв
смисъл човек да се притеснява предварително за каквото й да е. Защото в живота
обикновено лошите неща идват изневиделица, когато най-малко ги очакваш и когато
притесненията ти са дълбоко приспани. Така стана и със земетресението – сигурен
съм, че много от вас се притесняват винаги, когато чуят по новините за поредния
природен катаклизъм някъде по света, че и тук може да ни сполети нещо подобно.
То обаче се случи точно когато не го очаквахме, слава богу без жертви и
разрушения. Има обаче неща, за които трябва да се притесняваме, трябва да
мислим предварително и предварително трябва да вземаме мерки. Ако има кой да ни
обърне внимание. В нашия блок, който е шестетажен, на първият етаж са магазини,
които още по времето на масовата приватизация бяха приватизирани от
магазинерите, които работеха там. След което започна едно преустройство, едно
бутане на носещи стени и конструкции, думи нямам. Уплашени за стабилността на
блока при едно евентуално земетресение, ние многократно сезирахме органите,
които отговарят за това. Резултати никакви. Обадихме се даже на предаването “Частен случай” и на Владимир Береану от
националната телевизия – дойде човекът, направи репортаж, направи срещи с
отговорните институции – резултат отново нулев. И ми става смешно тия дни, като
слушам как премиерът е дал нареждане при евентуален нов трус полицаите да
обикалят със свирки по улиците и да правят шумотевица, за да разбудят населението.
Не е ли по добре биенето на барабани да е предварително и да го правят не
полицаите, а отговорните държавни органи - с наказателни решения за всяка
бутната носеща стена?
Емил Попов-ич
Няма коментари:
Публикуване на коментар