Попадна оня ден Емил Попов на едно изследване на социологическата агенция “Алфа Рисърч” за това, какви са нагласите на българското общество спрямо така нареченото интегрирано обучение на деца с ограничени възможности. За тези, които не знаят какво е интегрирано обучение, а предполагам те са много, защото за разлика от развитите страни, където то се прилага отдавна, у нас все още е слабо познато. При интегрираното обучение децата с ограничени възможности, вместо да се обучават по домовете си или пък в специализирани само за такива деца училища, се обучават в масовите училища със своите връстници. Интересно ми стана какви ще са резултатите от изследването, защото имам теория, че в това отношение българинът не е от най-толерантните хора. Спомнете си случая с въстаналото село, в което искаха на настанят дом с умствено изостанали дечица. Затова ми стана приятно, когато в началото на изследването видях, че 73 % от българите твърдо застават зад идеята за интегрирано обучение на тези деца. Но. Оттук нататък резултатите сочеха в подкрепа на моята теория. Когато на анкетираните е зададен въпрос за това, дали биха били съгласни в класа на тяхното дете да учи дете с ограничени възможности, този процент на подкрепящи идеята рязко спада. Толерантност на думи. А западният опит в това отношение отдавна е показал, че съвместното обучение на деца с ограничени възможности заедно с връстниците им носи полза и за двете страни – децата със специални потребности се социализират и излизат иззад стените на дома, а обикновените деца развиват в много по-голяма степен подкрепящо поведение и толерантност. Така че, ако не сме склонни да помогнем на децата в нужда, нека помогнем поне на своите в това да станат по-добри хора. Поне аз Емил Попов ще се постарая.
Няма коментари:
Публикуване на коментар