Ето така

Застигна ни поредната българска трагедия и сред облаците и отломките от взривовете покрай Петолъчката, сред мъката на роднините и ужаса от преживяното на оцелелите изплува не учудващата вече Емил Попов и никого арогантност и непукизъм на някакъв субект, който само в България може да се нарича работодател. Изплува и една истина, за начините, по които се вземат държавни поръчки, истина, за която всички се догаждаме интуитивно, само дето рядко излизат конкретни доказателства. Не че е толкова трудно доказуемо. Просто май никой няма интерес от тая истина, защото всички са в джаза. Чиновничка от Министерството на отбраната, от чието решение вероятно е зависело взимането на тази или пък на друга поръчка от въпросната фирма, била на почивка на остров Бали – подарък от същата фирма. Преди години мой далечен познат, който трябвало да тегли кредит от някаква банка, ми сподели за поискан подкуп в доста сериозен размер от служителя, от когото зависело това. От много места съм чувал, че за да работиш с някое държавно предприятие, а и с голяма частна фирма, трябва да даваш десятък на човека, от когото зависи възлагането на поръчката. И ако сте се чудили как някакви хора на държавна служба или пък на работа в някаква институция на твърда заплата, които не са получили в наследство имоти или милиони от богата леля в Америка, поддържат стандарт, който не отговаря на доходите им – скъпи коли, изкарани от магазина, екскурзии и почивки в атрактивни и скъпи туристически обекти и други подобни екстри - вече не се чудете как. Ето така. За съжаление голяма част от тях никога няма да разкрием, мисли си Емил Попов...