Да ви кажа, Емил Попов не разбира много от политика. И от екология не разбирам в детайли. И то какво ли толкова има да се разбира за конкретния случай, за който ще пиша. Нещата са прости – някакви хора искат да изсекат някакви гори, причините за изсичането са същите, поради които човекът от векове унищожава и безчинства върху природата – за да се обогати и облагодетелства; а други някакви хора, преобладаващо младежи, искат да им попречат. И защитават принципите и идеите си, като протестират на един мост в София, наречен Орлов – доста симптоматично име за случая, между другото. Просто и ясно. Кажете ми, ако бъркам някъде в описанието на ситуацията. Не смятам обаче да се впускам в разсъждения за това, колко важно е опазването на околната среда – важно не само за нас, а най-вече заради това, което ще оставим в наследство на своите деца. Не защото чистата и запазена природа не е значимо наследство. А защото смятам, че има нещо много по-съществено от съхранената околна среда, която ще им оставим, и това е съхраненото усещане за свобода. Усещането, че са свободни хора, хора със собствена позиция по важните за бъдещето на страната, пък и на човечеството, въпроси и имат волята и свободата да отстояват тази позиция. Както намерят за добре. Ей това е важно за Емил Попов в тези протести - върнаха ми усещането, че младите хора не са само някакви замъглени от чалгата умове, а са умове, готови за полета на свободата, и вече разпериха криле като каменните орли от моста.
Няма коментари:
Публикуване на коментар