Ако погледнете тълковния речник, ще видите, че най-общо казано, мюрето е патицата, която ловците слагат за примамка в басейн, където ще ловуват диви патици. Събира с крясъците си тя съмишленици около себе си, а смелите ловци от засада ги застрелват. За съдбата на мюрето нищо не пише в речника, ама така, като се замисля, съвсем не е изключено в суматохата и то да пострада. Ако попитате книгите на Радичков що е това мюре, те ще ви отговорят, че мюрето е смеска от дива и домашна патица, благодарение на което е съсредоточило в себе си качества, дето се харесват на всеки ловец – с креслив, силен и призивен глас примамва, също като дивите си предци, същевременно тихо и омайно обещава спокойствие и домашен уют. Абе с две думи нещо като нищо подобно и само то не знае какво точно е. Знае само какви са целите му – а те са да примами по-голямо ято от диви заблудени патици, за да може ятото да бъде отстреляно после от ловците. Ако следите писанията на Емил Попов дотук и сте запознати с тежненията ми към метафоричния изказ, сигурно вече се досещате, че всичко това е една метафора. Метафора за политическото мюре Меглена Кунева. Примамва ни тя в момента нас, дивите патици, и ударно с призиви, и кротко с обещания – съмишленици ще ни прави, в една голяма кауза, за България. Само че тия диви патици, дето се мъчи да приобщи, първо, не са толкова диви и второ, я познават от времето, когато ги примамваше от един друг политически басейн. А щом са оцелели досега, значи не са и толкова глупави. Така че – не на нас тия! Най-малкото, защото виждаме кой е Ловецът, дето се крие в храстите.
Емил Попов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар