Емил Попов е писал доста за българската журналистика. Не много хубави неща, доколкото си спомням. Започвам с уговорката, че със сигурност в тая професия се трудят и много стойностни и можещи хора. Вероятно някой ден ще пиша и за тях. Към днешна дата обаче творческият ми натюрел все ме дърпа към по-тъмните страни и проявления на живота, затова положителните примери със сигурност не са моята страст. Пък и май животът напоследък не ги предлага много. И днешният пример е такъв – за това, как една българска журналистка припка по студиата и защитава интимните интереси на един български богаташ, предполагам потенциален или действащ творчески спонсор. Говоря за Кристина Патрашкова, самопровъзгласила се за един от водещите светски репортери. В предаването “На кафе” Патрашкова грозно оплю жената, която доскоро стоеше до бизнесмена Александър Найденов – актрисата Елен Колева. Оплю я с невиждана страст. Предполагам, не й е било много трудно, защото няма как да е трудно на жена с външността на Кристина Патрашкова да произведе толкова злоба срещу момиче с външността на Елен Колева. Оплю я вероятно със същата страст, с която я е славословела в светските си коментари по времето, по което Елен е била жената до човека с парите. И тук не искам да коментирам стойността и морала на Елен Колева. Не е темата, която ме интересува днес. Емил Попов иска да коментира това, че е време българските журналисти, доколкото Патрашкова все още е част от това съсловие, да престанат да вадят нож само когато видят умряло куче. За по-безопасно. А в случая – може би и доходоносно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар