Анимациите за деца и възрастни

Въпреки че от много, много,много,много... много години не съм дете, все още обичам да гледам анимационни филми. Но не от новите, където зрителят вижда в повечето случаи  квадратни грозотии, а класическите анимационни филмчета, които събираха децата от махалата в съседа, който единствен имаше видео. Костенурки, мишки, котки, кучета, русалки (това последното май не трябваше да го казвам)... всички гледахме в захлас рисуваните герои, които оживяваха пред очите ни.

А когато вече дойде и кабелната телевизия... Какъв рай настана! Cartoon network от сутрин до вечер, което межу другото много ми помогна в обучението по английски тогава. Да, съвсем сериозно; традиционно във филмите за деца се използват книжовен език и по-разпространени, познати на малчуганите, думи, било то на английски, немски, френски или български.

Тъжно е, че децата днес гледат анимационни филмчета, които лично за мен нямат художествена стойност. Още повече, че нерядко там героите притежават свръх сили, чрез които упражняват агресия. Единственото, което ни остава, е сами да ги запознаем с любимите стари ленти на "Том и Джери", "Красавицата и Звяра", "Чип и Дейл" и т.н.

Защото родителят е този, който трябва да напътства детето и да възпитава у него чувство за естетика, усет към красивото и доброто.