вторник, 26 март 2013 г.

Портретът на Дориан Грей

Обичам да препрочитам любимите си книги. В хубавата книга откриваш винаги нещо ново, нещо, което е останало скрито предния път, но те е намерило и е достигнало до теб сега.
Такъв е моят случай с "Дориан Грей" на Оскар Уайлд.
Първия път, когато прочетох книгата, бях съвсем малък. Тогава се впечатлих от фантастичните елементи в сюжетната линия, исках и аз да бъда вечно млад. След това преоткрих творбата, когато за пръв път се влюбих и разбиха сърцето ми. Мислех си: "Искам и аз като Дориан да използвам жените, без да влагам емоция! Искам аз да мога да избирам, не те!"
Преди два дни отново прелистих тази вечна книга, но сега я осмислих през погледа на опита: колко невинен, покварен, дяволит, ангелски, чаровен, красив и отблъскващ може да бъде човек едновременно! И то не защото се променя, напротив. Хората не се променят, те винаги са си едни и същи. Просто в даден момент животът ги изправя пред ситуации, лица, изпитания, които отключват неподозирани от тях самите качества, копнежи и емоции.
Ако все още не сте прочели "Дориан Грей", препоръчвам я горещо! Сигурен съм, че Оскар Уайлд ще намери и вас, независимо къде се намирате в момента.


Няма коментари:

Публикуване на коментар