Тъй като започнах темата с децата, днес ми се иска да я продължа. Причината е, че четох доста интересен пост за хората, които смятат, че работата на учителя е не само да преподава, но и да възпитава. Аз лично смятам, че училището не е точното място, където едно дете ще получи подходящо възпитание за света. Да, някои учители - като тези по литература например, имат темата и възможността да го правят, но един математик и химик едва ли ще говорят на децата за поведение и уважение. Такива преподаватели могат да направят забележка от рода на "добре е да стоиш изправен на стола си", "не е хубаво да драскаш по чина", "говори ясно и с необходимата учтивост към околните" - т.е. за нещата, които виждат по време на часа. Но първо, колко деца ще вземат подобна забележка от сравнително непознат човек под внимание и второ - учителят не може да види и да се бърка в междуличностните отношения на съучениците в междучасията или през другото свободно време. Затова са родителите. Тяхно задължение е да отделят всеки ден време на децата, които са създали, и да ги направляват.
Има много начини за общуване между дете и родител.
1. Наставнически, но без команди - родителят е добре да насочва детето да прави това или онова, а не да се опитва да го контролира. Ведрият тон тук е от по-голяма полза, отколкото строгият.
2. Приятелска игра - много психолози определят като най-успешен начин на възпитание играта. Настолните занимание със семейството помагат на родителя да следи умствените способности на детето и да го наблюдава как се държи в приятелска атмосфера.
3. Общуване чрез мотивация - "Ако сега говориш с мен, ще ти олекне" или "Знаеш, че можеш да ми споделиш, защото можеш да получиш съвет, от човек вече минал през такава ситуация". Ако желаете детето да споделя повече, важно е да загърбите родителя в себе си и да станете повече приятел. Това означава без критики и поучения.
4. Следобед с майката/бащата - родителите често нямат време за децата си и понякога се стига дотам, че синовете и дъщерите им се опитват да им привлекат вниманието като вършат глупости. Добре е родителят да прекарва поне два следобеда седмично или през уикендите, за да комуникира с детето си. Бащата може да каже на сина си да оправят колата, да идат за риба, а майката да излезе на пазар с дъщеря си. Детето се отпуска и започва да общува.
5. Заедно на вечеря - в много семейства всеки вечеря когато се прибере. Да седнете заедно около масата е чудесна традиция. Говорете за деня си и се смейте. Това показва на детето модел на човешки взаимоотношения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар